Лоис Бюджолд - Памет

— Добро утро, Майлс — отвърна леля му далеч по-бодро, отколкото очакваше той. Тя го покани с жест в гостната. Затрупаният с посуда поднос от закуската едва се побираше на малката масичка до еркерния прозорец, който гледаше към задната градина. Уви, бяха останали само трохи. Лейди Алис бе облечена странно официално за това време на деня, помисли си Майлс. Роклята й бе по-подходяща за вечеря, отколкото за закуска, и очевидно експериментираше с прическата си: косата й беше пусната и сресана назад, падайки на лъскави черни и сребристи вълни по гърба й.

Илян се появи някъде откъм банята, облечен в панталони и риза, като навличаше куртката си. На краката му все още имаше чехли.

— Добро утро, Майлс — повтори той репликата на лейди Алис с този отвратително радостен тон на току-що събуден човек. Но усмивката му изчезна, когато забеляза смачкания вид на Майлс — явно цялата нощ е бил на крака. Тонът му отново стана безстрастен. — Какво се е случило?

— Снощи открих някои много интересни неща в щаба на ИмпСи.

— Някакъв напредък?

— Две стъпки напред, три настрани. Хм… — Майлс намръщено погледна към леля си, като се чудеше как любезно да я накара да напусне стаята. Но тя отказа да приеме намека, а вместо това се настани на малкия диван до масата и загледа Майлс с нарастващ интерес. Илян седна до нея. Майлс малодушно реши да го остави той да свърши мръсната работа. — Всичко това е строго секретно, или поне ще стане такова.

В продължение на един удар на сърцето Майлс чакаше, но двамата продължаваха да го гледат.

— Наистина ли смяташ, че е подходящо за ушите на лейди Алис? — добави Майлс.

Неправилен избор на думи. Илян просто отвърна:

— Разбира се. Изплюй камъчето, Майлс, не ни дръж в напрежение.

Е, щом Саймън смяташе, че е редно… Майлс си пое дъх и започна на бързи обороти да разказва за разследването си в ИмпСи през последното денонощие. Нито един от слушателите му не го прекъсна нито веднъж, макар че лейди Алис измърмори „Браво, Иване“, когато стигна до откриването на тяхната игла в каруцата сено в помещението „Оръжия IV“.

Бодрото настроение на Илян окончателно се стопи; той стоеше напрегнат. Лейди Алис погледна загрижено лицето му и го хвана за ръката; в отговор той стисна нейната.

— Сега искам да ми кажеш — накрая рече Майлс — дали си спомняш нещо, каквото и да е, ама наистина каквото и да е, за времето около получаването на капсулите. Когато последният опит на комарците е претърпял неуспех.

Илян разтри челото си.

— Това е… почти бяла страница за мен. Спомням си заговора на Сер Гален, разбира се, както и ужасната бъркотия след като се откри съществуването на лорд Марк. Графинята беше много разстроена — точно в своя бетански стил. Замина с баща ти, за да се поразсее малко. Спомням си и твоя доклад от Земята. Шедьовър в литературния си жанр. А приключението в Сектор четири, когато си счупи и двете ръце, беше… точно след това, нали?

— Да. Но някой непременно трябва да ти е докладвал за прокариота. Макар че разбирам защо не си рискувал лично да го провериш.

— Разбира се, че някой ми е докладвал. — Илян пусна ръката на лейди Алис и сви юмрук. — Несъмнено са ми съобщили всички подробности. И аз несъмнено съм ги записал там, където винаги записвах подробностите. Но сега там не е останало нищо.

Лейди Алис ядосано се намръщи на Майлс, сякаш той по някакъв начин бе виновен за това.

— Кой би трябвало да ти е докладвал? — настояваше Майлс.

— Генерал Диамант, предполагам. Шефът на комарския отдел преди Алегре, нали си го спомняш? Почина точно две години след като се пенсионира, нещастното копеле. Майлс, аз наистина не мога … разбира се, бих си спомнил всичко, което е било, ако онова нещо беше на мястото си! — Той гневно притисна слепоочията си с пръсти. Лейди Алис отново хвана ръката му и успокоително я погали.

— А твоят приятел капитан Галени няма ли някакви идеи? — вече по-спокойно попита Илян. — Той може да има някоя следа. В края на краищата, това беше заговорът на баща му.

Майлс мрачно се усмихна. Саймън присви очи.

— Ясно ти е, че той непременно ще фигурира в краткия списък, веднага щом бъде съставен.

— Да.

— Каза ли на Хароче?

— Не.

— А защо не?

— Щеше да е излишно. Дъв ще бъде проверен наред с всички останали. И… напоследък и без това му причиних достатъчно неприятности.

— Не разглеждаш ли информацията малко… пристрастно, милорд Ревизор?

— Ти прекрасно познаваш Галени.