Лоис Бюджолд - Памет

— Здрасти — поздрави той нейно сияйно блондинство. По комуникационния пулт поне нямаше да му се схване вратът да гледа нагоре. — Какво ще правиш довечера?

— Малко съм… заета — учтиво отговори Делия. — Защо питаш?

— О! — По дяволите. Сам си беше виновен, че се е сетил в последния момент, ама че самонадеяност…

— Да не би да е нещо, свързано с твоето имперско ревизорство? — притеснено попита тя.

За миг му хрумна мисълта, че това е великолепна възможност да злоупотреби с новите си права. Той със съжаление я избута настрани.

— Не. Само с мен.

— Съжалявам — искрено каза тя.

— Хм… а Мартя там ли е?

— Боя се, че и тя е заета довечера.

— Ами Оливия?

— И тя.

— Ех… Добре, все пак благодаря.

— За нищо. — Делия прекъсна връзката.

Поради това, че Майлс предостави на Грегор устен доклад, и двамата закъсняха за приема. Императорът зададе десетки въпроси, на повечето от които Майлс все още не можеше да отговори. Те почакаха в сумрачния хол, който водеше към една от по-малките зали на резиденцията за приема; Майлс разстроено хапеше устни. Залата вече беше ярко осветена и пълна с хора. В следващата стая, която се виждаше през полукръглия отвор на широко разтворените врати, настройваше инструментите си малък оркестър.

Полковник лорд Вортала Младши, който тази вечер отговаряше за охраната на резиденцията, лично придружи императора и Майлс в залата. Вортала, който изглеждаше едновременно акуратен и разрошен, отдаде чест и се върна в коридора, като в движение отговаряше по микрофона си на запитването на някой свой подчинен.

— Трудно ми е да свикна, че Илян не е зад гърба ми — въздъхна Грегор, загледан след него. — Макар че и Вортала си върши отлично работата — припряно добави той. И хвърли поглед към Майлс. — Опитай се да не изглеждаш толкова мрачен. Въпреки че не носиш ревизорската си верига, хората ще са любопитни какво сме обсъждали и после ще трябва да загубим цялата вечер в опровергаване на слухове.

Майлс кимна.

— Същото се отнася за теб. — В момента обаче не успя да се сети за никаква шега — нито хубава, нито глупава. — Мисли за Лайза — посъветва го той.

Лицето на Грегор моментално грейна. Майлс сухо се усмихна в отговор и го последва в залата. Там Грегор беше окончателно ощастливен, откривайки доктор Тоскана, както обикновено, под крилото на лейди Алис. Там беше и графиня Воркосиган, която приятелски си бъбреше с тях.

— О, отлично — каза графинята. — Ето ги и тях!

Императорът пое дланта на Лайза, хващайки я собственически под ръка. Тя му се усмихна, а очите й сияеха.

— Алис, след като законният й кавалер вече е тук, защо не ми позволиш за малко да поиграя ролята на Баба? — продължи графинята. — А ти за разнообразие се отпусни и се позабавлявай. — Корделия леко кимна. Като проследи посоката, Майлс забеляза Илян, който се открояваше на фона на тъмния коридор и беше облечен не както обикновено, а в цивилен костюм с необичайно добра кройка. По стар навик Илян успяваше да изглежда така, като че ли не е тук, сякаш светлинните лъчи се разделяха и минаваха покрай него.

— Благодаря ти, Корделия — тихо каза лейди Алис. Грегор поздрави бившия шеф на службата си за сигурност, двамата размениха стандартните реплики „Как се чувствате? — Отлично, сир. — Изглеждате много добре“, и Алис решително отведе Илян преди той да направил опит да се плъзне по несигурната почва на разговорите за работа.

— Изглежда, че се възстановява — одобрително загледан след тях, отбеляза императорът.

— Трябва да благодариш за това на лейди Алис — отвърна му графиня Воркосиган.

— И на вашия син също.

— Да, и аз така разбрах.

Майлс леко се поклони, не съвсем иронично. Той погледна след Илян и леля си, които очевидно се отправяха към масата с храна и напитки.

— Не че познавам добре съдържанието на гардероба на Илян, но… мога да се закълна, че начинът му на обличане е станал някак различен. Както винаги, дяволски консервативно, но…

Графиня Воркосиган се усмихна.

— Лейди Алис най-после го убеди да приеме препоръката й за шивач. Вкусът на Илян по отношение на дрехите, или по-точно — липсата на такъв, от години я кара да си скубе косите.

— Винаги съм смятал, че това е част от имиджа му като шеф на ИмпСи. Да бъде ненатрапчиво невидим.

— Разбира се, и това също.

Грегор и Лайза се заеха да разказват един на друг какво са правили през тези безкрайни четири часа, които бяха изминали от последната им среща, и този разговор изцяло ги погълна. Майлс, който забеляза Иван в отсрещната част на залата, остави двойката под снизходителния поглед на майка си. Братовчед му кавалерстваше на Мартя Куделка. Аха!