Лоис Бюджолд - Памет

Задъханата Лайза замря едновременно с Майлс, но после съобрази, че това не е стъпка от танца.

— Майлс, нещо не е наред ли?

— Извинете ме, милейди. Трябва да се погрижа за нещо. Моля ви, върнете се при Грегор. — Той припряно се поклони и се плъзна покрай нея, отправяйки се към сводестия портал малко по-бързо, отколкото трябваше; Лайза неволно го изпрати с поглед.

— Какъв е проблемът, господа? — тихо попита Майлс, когато се приближи до стоящата в напрежение малка група. Ако не можеше да промени тона на този разговор, поне можеше да го понижи. Вече ги гледаха половината от присъстващите в залата.

Полковникът неуверено му кимна — Майлс не носеше ревизорската си верига, ала офицерът трябваше да знае кой е.

— Милорд, генерал Хароче издаде заповед за арест на този човек.

Майлс скри потреса си и дори не повиши глас:

— Защо?

— Обвинението не е посочено. От мен се иска незабавно да го изведа от императорската резиденция.

— По дяволите, какво е това, Воркосиган? — изсъска Галени. — Имаш ли пръст в тая история?

— Не. Не знам. Не съм заповядвал такова нещо… — Дали бе свързано с неговото разследване? И ако да, то как Хароче беше посмял да действа по този начин, като удари тихомълком?

Иван и Мартя също се приближиха, видът им беше обезпокоен. Полковникът ставаше все по-нервен, очевидно усещайки, че арестът, който му беше наредено да извърши тихо, се изплъзва от контрол.

— Да имаш неплатени пътни глоби, за които да не зная, Дъв? — продължи Майлс, опитвайки се да отклони разговора в по-лекомислен тон. Вече и двамата стражи бяха с ръце на зашеметителите си.

— Не, по дяволите!

— Къде е в момента генерал Хароче? — попита Майлс полковника. — В щаба ли?

— Не, милорд. Пътува насам. Скоро ще е тук.

За да докладва на Грегор? „Най-добре ще е Хароче да разполага с нужното обяснение.“ Майлс пое дъх през зъби.

— Виж какво, Дъв… Мисля, че е най-добре спокойно да отидеш с тях. Веднага ще се заема със случая.

Полковникът му отправи признателен поглед, Галени — поглед, пълен с трудно подтискано подозрение и жестоко разочарование. Това беше прекалено — да иска от него мълчаливо да преглътне публичното унижение, но можеше да стане и по-лошо. За момент Майлс си представи как го зашеметяват направо на императорския прием или жестоко го пребиват поради оказване на съпротива при арест. Това вече щеше да привлече вниманието на всички присъстващи в залата.

Комарецът погледна към Делия — в тъмните му очи проблесна страдание, — после се обърна към Иван.

— Иване, ще се погрижиш ли Делия благополучно да се прибере у тях?

— Разбира се, Дъв.

Делия прехапа устни. Още десет секунди, и вече тя щеше да се намеси — при това доста експлозивно, от собствен опит знаеше Майлс.

Той припряно кимна и полковникът със стражите изведоха Галени навън, мъдро оставяйки го да ходи сам, без да се докосват до него. Майлс отпрати с жест Иван и ги последва в коридора. Както се опасяваше, в момента, в който завиха зад ъгъла, двамата стражи блъснаха Дъв към най-близката стена, за да го претърсят и да му сложат белезници.

Майлс повиши глас само част от секундата преди Галени да се е обърнал и замахнал към тях.

— Това е излишно, господа!

Те замряха. Дъв с видимо усилие отпусна свитите си в юмруци ръце — но не и стиснатите си зъби — и отблъсна от себе си стражите, като едва не се опита да ги хвърли към отсрещната стена.

— Ако му позволите, той доброволно ще дойде с вас, като колега офицер. — Строгият поглед на Майлс мълчаливо прибави: „Нали, Дъв?“. Галени поправи куртката си и сухо кимна. — Полковник, в какво всъщност е обвинен капитан Галени?

Офицерът се прокашля. Не смееше да откаже да отговори на имперски ревизор, каквато и заповед за дискретност да му беше дал Хароче.

— Държавна измяна, милорд.

— Какво?! — изрева Дъв, а Майлс изсумтя едновременно с него:

— Глупости! — Само това, че успя предупредително да хване комареца за ръкава, не позволи отрицанието да се излее в по-страстна форма на действие. Майлс три пъти въздъхна дълбоко, за да се овладее и да даде добър пример на Дъв, след което каза: — Дъв, ще дойда да те видя веднага след като разговарям с Хароче, става ли?

Ноздрите на Галени се разшириха, но той отговори:

— Добре. — За щастие, той стисна зъби, пресичайки всякакви по-нататъшни коментари. Дори успя с приемливо достойнство да закрачи по коридора, когато го поведоха към изхода.

Кипейки вътрешно, Майлс се втурна обратно към залата. В предверието го пресрещна цял отряд в състав: Грегор, Лайза, Делия и собствената му майка.