Лоис Бюджолд - Памет

От елегантната, украсена с цветя прическа на лейди Алис се измъкна малък кичур коса; тя го отметна от челото си. В паметта на Майлс проблесна образът на Алис — днес на закуска, доста небрежен — и внезапно се почувства така, сякаш са го ударили с особено голяма тухла. Той се задави с виното.

„Мили Боже! Илян спи с леля ми!“

И обратно. Не беше сигурен дали трябва да се възмущава, или да се радва. Единствената му свързана мисъл в момента беше неизменно възхищение от хладнокръвното самообладание на Илян.

— Добре ли си? — попита го Иван.

— О, да. — „По-добре да оставя Иван сам да се сети за това.“ Той скри неволната си усмивка, заливайки я с голяма глътка вино.

Майлс избяга от Иван, отстъпвайки към залата за приеми. На бюфета се натъкна на капитан Галени, избиращ ордьоври за Делия, която с престорена срамежливост го очакваше наблизо. Делия удостои Майлс с леко, сдържано махване с ръка.

— Ти… ъ-ъ… виждам, че си намерил нова партньорка за танци — прошепна в ухото му Майлс.

Комарецът се усмихна като доволна лисица, чиято уста е пълна с перушина.

— Да.

— Самият аз исках да я поканя на приема. Тя ми каза, че тази вечер била заета.

— Какво нещастие, Майлс.

— Това да не е някакъв вид извратена симетрия?

Галени повдигна черните си вежди.

— Няма да се преструвам, че, видите ли, съм над дребнавото отмъщение, но аз съм честен човек. Първо я попитах дали смята, че имаш сериозни намерения към нея. Тя каза „не“.

— О! — Майлс се престори, че е изцяло зает с парчето плодова торта. — А твоите намерения сериозни ли са?

— Смъртоносно. — Дъв въздъхна и за миг от погледа му изчезна всякакъв намек за усмивка. Майлс едва не отстъпи назад. Галени премигна и продължи с вече по-лекомислен тон: — С нейния произход и връзки тя ще е страхотна спътница в живота на един политик, не мислиш ли? — Пестеливата му усмивка се разшири. — А и интелигентността и красотата й също няма да попречат.

— Но не е богата — отбеляза Майлс.

Комарецът сви рамене.

— Ако си го поставя за цел, и сам мога да направя нещо по въпроса.

Майлс не се съмняваше в това.

— Е, какво пък… — Не вървеше да каже „Този път ти желая успех“. — Искаш ли… хм… да спомена някоя добра дума за теб на баща й, комодора?

— Надявам се, че няма да възприемеш това като обида, Майлс, но онова, което наистина искам, е ти никога повече да не се опитваш да ми правиш услуги.

— А-а. Струва ми се, че мога да те разбера.

— Благодаря. Не искам да повтарям предишните си грешки. Смятам да поискам ръката й още тази вечер, на път за вкъщи. — Галени решително кимна и остави Майлс, без да каже нищо повече.

Дъв и Делия. Делия и Дъв. Общо взето, съзвучна двойка.

Майлс отклони въпросите на двама случайни познати, до които бяха достигнали изкривени слухове за назначаването му за имперски ревизор, и се гмурна обратно в музикалната зала, където говоренето беше доста затруднително. Той стоеше, облегнат на стената, гледайки с невиждащи очи към танцуващите пред него двойки, докато умът му безжалостно се зае с преглед на информацията, получена през изминалата нощ. Десетина минути той пронизваше хората с безцелен навъсен поглед и хората започнаха да го зяпат в отговор. Тогава той се отлепи от стената и се отправи към Лайза — да си изпроси един танц, докато все още не е късно. Грегор със сигурност щеше да запази последните няколко за себе си.

Майлс беше погълнат от две задачи: да не обърка ритъма на доста бързите стъпки на огледалния танц, и да не зяпа твърде откровено изразителните закръглености по годеницата на своя император, когато с крайчеца на окото си зърна Галени през сводестия портал на другата зала. С него разговаряха полковник от ИмпСи и двама войници в обикновени униформи. Комарецът и полковникът очевидно спореха за нещо с яростен полушепот. Делия стоеше малко встрани от тях: сините й очи бяха разширени, а ръката й беше притисната към устните. Гърбът на Галени се беше вкаменил, а на лицето му беше застинало онова напрегнато изражение, което говореше за добре подтиснат, но опасен гняв. Що за криза е възникнала в ИмпСи, толкова неприятна, че да изпратят патрул да измъкне от вечеринката най-добрия им аналитик по въпросите на Комар? Разтревожен, Майлс се плъзгаше, приклякаше и завърташе така, че Лайза да остане с гръб към портала.

Полковникът, жестикулирайки настойчиво, сложи ръка на ръкава на Галени. Дъв отблъсна ръката му. Един от стражите посегна към зашеметителя си и го извади от кобура.