Лоис Бюджолд - Памет

— Какво става, Майлс? — попита императорът.

— Защо тези мъже отведоха Дъв? — прибави Лайза; широко отворените й очи бяха разтревожени.

— Майлс, направи нещо! — нареди Делия.

Графиня Воркосиган просто го гледаше, притиснала едната си ръка към гърдите, а другата — към устата.

— Не знам. А би трябвало да зная, по дяволите! — несвързано изтърси Майлс. — Галени току-що беше арестуван от ИмпСи по… — той крадешком хвърли поглед към Лайза — …по някакво мъгляво обвинение. Очевидно по заповед на самия Лукас Хароче.

— Допускам, че са имали основание… — започна Грегор.

— А аз допускам, че е сгрешил! — разпалено го прекъсна Делия. — Корделия, помогни ми!

Погледът на графиня Воркосиган се плъзна някъде над рамото на Майлс.

— Ако искате да получите неизопачена информация, обърнете се към източника й. Той току-що се появи.

Майлс се обърна на място и видя как иззад ъгъла излиза Хароче, воден от един от императорските оръженосци. Погледът му беше също толкова тежък, колкото и стъпките. Той се приближи с широки крачки до групата и тържествено се поклони на Грегор.

— Сир. — После, със съкратена версия на същия поклон, поздрави и Майлс. — Милорд Ревизор. Дойдох колкото се може по-бързо.

— По дяволите, какво става, Лукас? — спокойно попита императорът. — ИмпСи току-що арестува един от моите гости в самия разгар на моя прием. Надявам се, че можеш да обясниш причините. — Дали Хароче познаваше Грегор достатъчно добре, за да усети гнева, криещ се под тези леко подчертани „мой“ и „моя“?

— Моите най-искрени извинения, сир. И на вас, доктор Тоскана. Напълно разбирам неловката ситуация. Но най-важната задача на ИмпСи е да се грижи за вашата — и вашата — леко кимване по посока на Лайза — безопасност. Едва тази вечер научих нещо, което ми даде основание да се съмнявам в лоялността на капитан Галени. И после за свой ужас открих, че в момента е в непосредствена близост до вас. Мога да допусна много грешки по отношение на излишна предпазливост, но не мога да си позволя да допусна излишна небрежност. Основната ми грижа беше физически да отдалеча капитан Галени от вас, а всичко останало можеше да почака, включително и обясненията. — Той погледна към дамите и многозначително завъртя очи. — За които съм изцяло на ваше разположение, сир.

— О! — Грегор се обърна към графиня Воркосиган и разстроено вдигна ръка към Делия и Лайза. — Корделия, бихте ли могли да…

Тя се усмихна много сухо.

— Да тръгваме, дами. Господата трябва да поговорят.

— Но аз искам да знам какво става! — запротестира Лайза.

— Можем да научим това по-късно. Ще ви обясня системата. Адски е глупава, но човек се научава да я използва. Което, ако се замислиш, определя същността на ужасно много други ворски обичаи. Междувременно, трябва да продължим представлението — лейди Воркосиган кимна към залата — и, доколкото можем, да възстановим щетите, нанесени от това, хм… — острият й поглед накара Хароче да потръпне — злощастно упражнение по предпазливост.

— Да възстановим щетите? Как? — попита Лайза.

— Ще лъжем, мила. С Алис ще ви покажем как става… — Графиня Воркосиган ги отведе. Делия погледна през рамо към Майлс и повтори само с устни: „Направи нещо, по дяволите!“

— По-добре да продължим в кабинета ви, сир — измърмори Хароче. — Ще ни трябва комуникационен пулт. Нося на всеки от вас копие от доклада на моята група по системите за безопасност. — Той докосна джоба на куртката си и мрачно се усмихна на Майлс. — Реших, че ще искате да го видите колкото може по-скоро, милорд Ревизор.

— О, отлично. Да — съгласи се Майлс. Грегор и Хароче тръгнаха напред; Майлс сформира втория ред на колоната. По коридора, по витото стълбище, до самия край. Оръженосецът, който вървеше в края на колоната, остана на пост пред кабинета на Грегор. Всички влязоха и императорът затвори плътно вратата.

— Моят малък списък със заподозрени рязко и неочаквано се съкрати — започна Хароче. — Ако позволите, сир… — Той кимна към комуникационния пулт и Грегор го включи. Генералът пъхна единия инфодиск в слота, а втория, неговото копие, подаде на Майлс. — Сигурен съм, че по-късно ще искате да го проучите по-подробно, но сега мога да ви изложа кратко резюме. Капанът, предназначен за вас, беше почти съвършен. Въвеждането на данните за фалшивото ви посещение в склада е било изпълнено извънредно грамотно; моите хора загубиха сума ти време, опитвайки се да проследят как е направено това. Даже на мен ми стана много любопитно. После ми хрумна да ги накарам да проверят сканирането на ретината ви. След вашето криосъживяване тя е почти незабележимо променена, знаехте ли това?