Александър Беляев - Хойти-Тойти

Изведнъж свих остро от пътя и се отправих натам, където течеше река Конго. Мислех си, че на реката те могат да срещнат хора, и Браун ще успее да се върне в културните страни. Но той не можа да си обясни упорството ми и започна много болезнено да ме мушка във врата с остра желязна пръчка. Острието пробиваше кожата ми. А моята кожа е много чувствителна и лесно гноясва. Помнех колко дълго не зарастваше раничката, причинена от куршума на англичанина, който стреля по мене от лодката. Слушах как Мпепо молеше Браун да не ме боде по шията, но Браун се вбеси от непослушанието ми и ме мушкаше все по-силно и по-дълбоко.

Мпепо се опитваше да ме придума с най-ласкавите слона на своя език. Не разбирах думите, но интонациите на гласа са еднакво понятни на всички хора и животни. Мпепо се наведе и ме целуна по шията. Горкият Мпепо! Само да знаеше за какво ме моли!…

— Ще го убия и точка! — каза Браун. — Щом не иска да ни носи, Труънт не ни трябва вече за нищо друго, освен да изрежем бивните му. Разхайтен слон! Истински скитник. Напуснал е едни стопани, сега иска да избяга и от нас. Но няма да успее. Ей сега ще забия един куршум между окото и ухото му.

Разтреперах се, като чух тия думи. Седнал на гърба ми, ловецът на слонове Браун сигурно ще улучи… Да загина ли сам, или да ги заведа на сигурна смърт? Чувах как Мпепо моли Браун да ме пощади. Но англичанинът беше непреклонен. Вече сваляше пушката от рамото си.

В последния момент неочаквано завих към лагера. Браун се разсмя.

— Този слон като че ли разбира човешката реч и знае какво исках да направя — рече той.

Изминах покорно няколко крачки, след което изведнъж сграбчих с хобота Браун, смъкнах го от гърба си, пуснах го на земята и бързо побягнах в гората заедно с Мпепо. Браун се развика, започна да ругае. Не се удари силно, но след болестта беше още слаб и не можа да се изправи веднага не крака. Използувах това и дотичах до гората. «Ако не мога да спася двамата — мислех си, — то поне да спася Мпепо.» Но и туземецът не искаше да напусне лагера. Ненапразно от няколко месеца ходеше на лов за слонове, рискуваше живота си. Вече трябваше да получи възнаграждението си. Трябваше да задържа Мпепо с хобот; не се досетих да го направя, като не допусках, че ще скочи от височината на гърба ми. Но ловкият като маймуна юноша направи друго: когато минавах край гората, се хвана за клоните на едно дърво и се покачи на него. Не можех да го стигна и стоях до дървото, докато не подуших миризмата на промъкващия се зад мене Браун. И тогава, без да го чакам да започне да стреля, побягнах в горския гъсталак.

Те си отидоха. Но не исках да изоставя тези хора на съдбата им. Изчаках малко и тръгнах. Минах по друг път и пристигнах в лагера преди тях. Кокс и Бакала много се учудиха, когато ме видяха без пътници, но с хубави бивни на гърба.

— Нима слоновете или дивите зверове са ни помогнали да се отървем от Браун и Мпепо? — рече Кокс, като развързваше връвта.

Но радостта им беше преждевременна. Не след дълго псуващият Браун и Мпепо се появиха. Щом ме зърна, Браун изригна нов поток от проклятия и ругатни. Разказа на другарите си какъв номер съм им скроил, като ги убеждаваше да ми теглят куршума. Но пресметливият Кокс беше против и отново изложи доводите си. Кокс и Бакала уверяваха, че се радват много на оздравяването и връщането на Браун, при това с чифт чудесни бивни.“

„Легнаха да спят рано. Тая нощ Мпепо не дежуреше и заспа като къпан. Дълбоко заспа и умореният Браун. Кокс беше на пост, а Бакала се въртеше под одеялото явно буден. На няколко пъти надигаше глава и поглеждаше въпросително Кокс, но тоя клатеше отрицателно глава: «Рано е».

Нащърбената луна надникна над гората и освети поляната с мътна светлина. Някъде в гората малко зверче, попаднало в зъбите на хищник, проплака като бебе. Браун не се събуди — значи спи дълбоко. Кокс кимна утвърдително с глава. И Бакала, който следеше всеки негов жест, стана веднага, като се пипна отзад — явно вадеше револвера от задния си джоб. Реших, че е време да се намеся. Погодих им номера, който индийските слонове обикновено използуват, за да уплашат врага: плътно притискат края на хобота си към земята и започват да тръбят. Получава се странен, заплашителен звук — нещо средно между трясък, хъркане и бълбукаме. Такъв звук може да събуди и мъртвец. А Браун не беше мъртъв.

— Кой дявол тук свири на тромбон? — рече той, като вдигна глава и опули сънените си очи. Бакала приклекна.