Александър Беляев - Хойти-Тойти

Сиво-синкавият Кокс беше англичанин, влязъл в конфликт със законите на страната си. И тримата бяха бракониери — убиваха слонове заради слоновата кост, без да се съобразяват с никакви закони и граници.

Мпепо им беше водач и инструктор. Въпреки младостта си беше голям познавач на слоновете и лова на слонове. Наистина начините му на ловуване бяха груби, варварски. Но той не знаеше други. Използуваше начините, научени от дедите му. На самите бракониери им беше абсолютно все едно по какъв начин избиват слоновете. Ограждаха ги с пръстен от огньове, избиваха ги полузадушени от дим, обгорени, ловяха ги в ями с остри колове на дъното, разстрелваха ги, прерязваха жилите на задните им крака, зашеметяваха ги с греда, падаща отгоре, и после ги доубиваха. Мпепо им беше много полезен.“

„Веднъж, когато Браун започна да оздравява, но още беше прекалено слаб, за да вземе участие в лова, Кокс и Бакала тръгнаха, настанени на моя гръб, да приберат на няколко десетки километра оттук бивните на убития вчера слон. И тъй като никой не ги чуваше, а аз бях само товарно животно, те си разговаряха откровено помежду си.

— На оная шоколадова маймуна — как там я казваха, — ще трябва според уговорката да отделим една пета от улова — рече Бакала.

— Ще си облажи душата — отвърна Кокс.

— А останалото ще трябва да разделим на три части — на тебе, на мене и на Браун. Ако смятаме, че килограм слонова кост ще ни даде от седемдесет и пет до сто марки…

— В никакъв случай няма да дадат толкова. Ти не разбираш нищо от тая работа. Има така наречената мека, или мъртва кост и твърда, или жива. Първата само се нарича мека, иначе е много плътна, бяла и нежна. От нея правят билярдни топки, клавиши, гребени. Такава кост се цени много. Но тукашните слонове я нямат. За мека кост трябва да се отиде в Източна Африка. Но там по-скоро твоите твърди кости ще ги направят на меки, отколкото да ти позволят да убиеш поне един слон. А костта на тукашните слонове е твърда, жива, прозрачна. От нея могат да се правят само някакви си дръжки за бастунчета и чадъри, и евтини гребенчета.

— И какво излиза? — попита мрачно Бакала. — Че работим на вятъра, така ли?

— Защо на вятъра? Все ще падне по нещичко. И ако ловуваме четирима, а разделим плячката само двама, никак даже няма да бъде лошо…

— Нека слоновете да ме сплескат като мекица, ако не си мислех за същото.

— Не трябва да се мисли, а да се действува. Ако не днес, утре Браун ще стане на крака и тогава не ще се справим с него. Як е като бик тоя рижав дявол. А Мпепо е ловък като маймуна. Трябва да ги убием едновременно. Най-добре нощес. И за по-сигурно да ги напием. Имаме още малко спирт. За тях ще стигне.

— Кога?

— Пристигнахме…

Един слон лежеше в огромна яма върху хълбока си. Нещастникът беше разпрал корема си на острия кол още преди три дни, но беше жив и досега. Бакала го застреля, слезе в ямата заедно с Кокс и започна да изсича бивните. Работиха почти цял ден. Слънцето вече отиваше на залез. Привързаха бивните с едно въже за гърба ми и потеглихме обратно.

Палатката вече се виждаше, когато Кокс се обади, сякаш да продължи прекъснатия разговор:

— Няма какво да отлагаме. Тази нощ.

Но ги чакаше разочарование. За свое учудване не завариха Браун в лагера. Мпепо обясни, че «бана» се е почувствувал толкова добре, че е тръгнал на лов, и може би няма да се върне до сутринта. Бакала тихо изруга. Убийството трябваше да се отложи.

Браун се върна едва призори, когато Кокс и Бакала спяха. Той отиде при Мпепо и го бутна по рамото. Туземецът, застанал на пост, весело се усмихна, като блесна със зъбите си. Браун му махна с ръка, поведе го към слона и му нареди да го възседне. Мпепо ми направи знак, аз коленичих, качиха се на гърба ми и ги понесох към окрайнината на гората.

— Искам да ги изненадам. Мислят ме за болен, а аз съм напълно здрав. Тая нощ успях да убия слон — голям слон с великолепни бивни. Ще ми помогнеш да ги изрежем. Ама че ще се смаят Бакала и Кокс!

Сред кафеените храсти на брега на реката видях осветения от лъчите на изгряващото слънце огромен раздут труп на слон, легнал на хълбок.

Свършили с бивните, тръгнахме назад — към нашата гибел. Браун и Мпепо бяха обречени на по-скорошна смърт, а аз трябваше да споделя участта им малко по-късно. Впрочем винаги бих могъл да избягам от хората. Но не го правех, защото не ме заплашваше непосредствена опасност и исках, ако успея, да спася от смърт Браун и Мпепо. Най-много ми беше жал за Мпепо — тоя юноша с тяло на Аполон. Но как да ги предупредя? Уви, нямах възможността да им разкажа за надвисналата опасност… А какво ли ще стане, ако откажа да ги отнеса в лагера?