Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Не съм готвач, мадам. Всъщност нямах достатъчно време, за да си възвърна своя обикновен облик. Моля, седнете тук, мис?

— Уенсбъри Робин Уенсбъри.

— Очарован съм. Аз съм капитан Янг Йоувил. Колко мило от Ваша страна да дойдете и да ме видите, мис Уенсбъри. Вие ми спестихте дълго, трудно издирване

„Н… но аз не разбирам. Защо бяхте на Испанската стълба? Какво правехте там? Защо преследвахте…?“

Янг Йоувил забеляза, че устните й не мърдат

— А, Вие сте телепат, мис Уенсбъри? Как е възможно това? Смятах, че познавам всички телепати в Слънчевата система.

„Аз не съм пълен телепат. Аз съм само телепредзваща. Мога само да изпращам мисли, но не и да получавам.“

— Което, разбира се. Ви прави не така важна за света. Разбирам — Янг Йоувил отправи съчувствен поглед към нея. — Какъв мръсен номер, мис Уенсбъри, да са Ви отредени всички неудобства от телепатията, а да сте лишена от предимствата й. Съчувствам Ви. Вярвайте ми.

„Благословен да е. Той е първият, който осъзна това, без да му обяснявам.“

— Внимавайте, мис Уенсбъри. Аз приемам. А сега за Испанската стълба?

Той замълча, като слушаше внимателно възбудените й мисли.

„Защо преследваше той? Мен? Чужденец, в съст… О, Господи! Ще ме измъчват ли? Режат и… Информация. Аз…“

— Мило момиче — каза любезно Янг Йоувил, като взе ръцете й и ласкаво ги стисна, — чуйте ме за момент. Вие се тревожите без причина. Очевидно името Ви е в черните списъци на заподозрените лица. Така ли е?

Тя кимна.

— Това е неприятно, но няма да се тревожим сега по този повод. А за това, че разузнаването къса и реже на живо, за да изтръгне информация от хората. Всичко това е пропаганда.

— Пропаганда?

— Ние не сме зверове, мис Уенсбъри. Знаем как да получим информация, без да прилагаме средновековните методи. Но ние сами разпространяваме слухове, за да омекотим предварително хората, така да се каже.

„Това така ли е? Той лъже. Това е номер.“

— Истина е, мис Уенсбъри. Прилагам и хитрости, но сега няма нужда от тях. След като очевидно сте дошла сама, за да ни предложите информация.

„Той е твърде находчив… твърде бърз. Той…“

— Вие се държите така, сякаш скоро сте била лошо измамена, мис Уенсбъри, зле третирана

— Аз бях. Господи, бях. „От самата себе си най-вече. Аз съм глупачка. Ужасна глупачка?“

— Не глупава, мис Уенсбъри, и не ужасна. Не зная какво се е случило, че е разклатило така мнението Ви за самата себе си, но се надявам то да се възстанови. Значи Вие сте била измамена, така ли? От самата себе си най-вече? На всички нас ни се случва това. Но някой Ви е помогнал. Кой?

— Ще бъде предателство.

— Тогава не ми казвайте.

— Но аз трябва да намеря майка си и сестрите си… Вече му нямам доверие… Трябва да се оправя сама — Робин си пое дълбоко въздух. — Искам да Ви разкажа някои неща за мъж на име Гъливер Фойл.

Янг Йоувил веднага се зае със случая.

— Истина ли е, че е пристигнал с железопътен транспорт? — попита Оливия Пристейн. — С локомотив и луксозен вагон? Каква удивителна екстравагантност.

— Да, той е забележителен млад мъж — отговори Пристейн.

Той стоеше стоманеносив и стоманенотвърд в приемната зала на своя дом, сам с дъщеря си. Грижеше се за защитата на честта и живота в дома им до очакваното пристигане на слугите и персонала след паническото им бягство с джонтиране към безопасността. Той бъбреше невъзмутимо с Оливия, без да й позволи нито за минута да осъзнае огромната опасност.

— Татко, изтощена съм.

— Прекарахме тежка нощ, мила моя. Но, моля те, не се отпускай още.

— Защо не?

Пристейн се въздържа да й обясни, че тя ще бъде в по-голяма безопасност при него.

— Самотен съм, Оливия. Да си поговорим още няколко минути.

— Аз постъпих много смело, татко. Гледах атаката от градината.

— Скъпа моя! Сама ли?

— Не. С Формейл.

Тежки удари разтърсиха входната врата, която Пристейн бе заключил.

— Какво е това?

— Бандити, разбойници — отговори Пристейн тихо. — Не се тревожи Оливия. Няма да влязат — той спокойно пристъпи към масата, на която бе подредил асортимент оръжия, като че ли се готвеше за спортна стрелба. — Няма опасност, моя любов — Опита се да я разсее. — Ти ми разказваше нещо за Формейл…

— О, да. Ние гледахме заедно, като си описвахме картината един на друг.

— Без компаньонка? Това е неблагоразумно, Оливия.

— Зная. Държах се недостойно. Той изглеждаше така голям и сигурен в себе си, че реших да го третирам, както лейди Надменност би го направила. Ти сигурно си спомняш мис Роуст, моята гувернантка, която беше толкова величествена и високомерна, че аз я наричах лейди Надменност. Аз се държах като мис Роуст. Той беше бесен. татко. Затова и дойде да ме търси в градината.