Алфред Бестър - Унищоженият

— Тук има стотици справки за „Д’Кортни“ на Марс. Не може да няма. Ей богу, от десет години сме във война с Д’Кортни и…

Започна да рови из документите и да ги захвърля ядосано наляво и надясно, изпълвайки кабинета с пърхащи снежинки. Никъде не се споменаваше нито Д’кортни, нито Марс. Нямаше и следа от Венера, Юпитер, Луната или от другите спътници.

— Имам сведения в бюрото си — извика Райх. — Стотици сведения. Мръсни лъжци! Вижте в бюрото ми…

Втурна се към бюрото и започна да издърпва чекмеджетата. Чу се оглушителна експлозия. Бюрото хвръкна във въздуха. Летящи парчета дърво нараниха служителите, а Райх бе отхвърлен назад към прозореца, ударен като с гигантска ръка от плота на бюрото.

— Човекът без лице! — изкрещя той. — Всемогъщи боже! — Затръска глава трескаво и отново се върна към обзелата го идея-фикс. — Къде са архивите? Ще ви покажа в архивите… Д’Кортни и Марс, и всичко останало. И на него ще му покажа. На Човека без лице… Хайде!

Излезе тичешком от кабинета и нахълта в хранилището на архивите. Един след друг започна да изпразва рафтовете, като разпиляваше документи, купчини пиезокристали, древни записи на лента, микрофилми, молекулярни записи. Нямаше никаква следа от Д’Кортни или Марс. Ни следа от Венера, Юпитер, Меркурий, астероидите, спътниците.

Сега вече в кабинета наистина настана смут и паника, разнесоха се сигнални звънци и резки команди. Докато в кабинета цареше бъркотия, трима едри господа от „Отдих“ дотичаха в хранилището, водени от окървавената секретарка.

— Длъжни сте! Длъжни сте! — настояваше тя. — Аз поемам отговорността!

— Успокойте се, мистър Райх, успокойте се, успокойте се — повтаряха те с характерния съскащ звук, с който конярите успокояват разбеснели се жребци. — По-спокойно… по-спокойно… по-спокойио…

— Махайте се, копелета мръсни.

— По-спокойно, сър. По-спокойно. Всичко е наред.

Те заеха стратегически позиции, а междувременно паниката и бъркотията се увеличиха, звънците непрекъснато звъняха. В далечината се чуваха викове: „Кой е неговият лекар? Повикайте лекаря. Обадете се в «Кингстън». Съобщихте ли на полицията? Не, по-добре недейте. Никакъв скандал. Обадете се в правния отдел! Отворена ли е вече медицинската служба?“

Райх вдишваше и издишваше с ръмжене. Събаряше рафтове по пътя на едрите мъжаги, наведе глава и като бик си проби път право през тях. Префуча през кабинета и се насочи към външния коридор, където се намираше пневмоасансьорът. Вратата се отвори. Натисна „Научен отдел 57“ и влезе във въздушната совалка, която го изстреля до „Научния“, където слезе.

Намираше се на етажа на лабораторията. Беше тъмно. Изглежда, че служителите бяха решили, че е слязъл на улицата. Имаше достатъчно време. Като все още дишаше тежко, изтича до библиотеката на лабораторията, включи осветлението и се отправи към пулта за справки — плосък екран от матиран кристал, наклонен под ъгъл като чертожна дъска, поставен пред обикновен канцеларски стол. До него имаше сложно контролно табло с много копчета.

Райх седна и натисна СТАРТ. Екранът светна и електронният глас се обади от високоговорителя над главата му.

— Тема?

Райх набра НАУКА.

— Раздел?

Набра АСТРОНОМИЯ.

— Въпрос?

— Вселената.

Прищракване — пауза — прищракване.

— Според най-пълното определение, възприето във физиката, с термина „вселена“ се обозначава цялата съществуваща материя.

— Каква материя съществува?

Прищракване — пауза — прищракване.

— Материята образува съединения, чиито размери варират от най-малкия атом до най-големите струпвания на материя, познати на астрономите.

— Кое е най-голямото струпване на материя, познато на астрономите? — Райх набра ДИАГРАМА. Прищракване — пауза — прищракване.

— Слънцето.

На екрана се появи ослепителният диск на слънцето в бързо сменящи се кадри.

— А другите? Звездите?

Прищракване — пауза — прищракване.

— Няма звезди.

— Планетите?

Прищракване — пауза — прищракване.

— Има планета Земя.

Появи се картина на въртящата се около оста си земя.

— А другите планети? Марс? Юпитер? Сатурн…

Прищракване — пауза — прищракване.

— Няма други планети.

— Луната?

Прищракване — пауза — прищракване.

— Няма луна.

Треперейки, Райх пое дълбоко дъх.

— Ще направим още един опит. Да се върнем на Слънцето.

Слънцето отново се появи върху кристалния екран.

— Слънцето е най-голямото струпване на материя, познато на астрономите — започна електронният глас. Изведнъж млъкна. Прищракване — пауза — прищракване. Изображението на Слънцето започна бавно да гасне. Гласът заговори. — Няма Слънце.