Алфред Бестър - Унищоженият

Райх го гледаше втренчено.

— И хуква по улиците и крещи: „За бога, откога всички имат две очи?“ Те му викат: „Винаги са имали две очи.“ Той вика: „Я не се занасяйте. Ясно си спомням, че хората имат по едно око.“ И ей богу, човек си вярва. И бая трябва да се измъчат, докато му го избият от главата. — Водачът пак го тупна. — Струва ми се, шефе, че и на вас ви е текнало нещо от рода на едното око.

— Едно око — измърмори Райх. — Две очи. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.

— Какво?

— Не зная. Не зная. Имах много проблеми последния месец. Може би… Може би сте прав. Но…

— Искате ли да ви заведа в „Кингстън“?

— Не!

— Искате ли да останете тук и да роните сълзи за онези звезди?

Изведнъж Райх се развика:

— Какво ме интересуват проклетите звезди! — Страхът му се превърна в дива ярост. Нивото на адреналина в кръвта му се качи и той усети прилив на смелост и решителност. Скочи в кабината. — Целият свят е мой. Много важно, че ще се разделя с няколко илюзии!

— Точно така, шефе. Накъде.

— Кралския дворец.

— Къде?

Райх се разсмя.

— „Монарх“ — каза той и продължи да се залива в смях през целия полет в това ранно утро, докато стигнаха до внушителния небостъргач на „Монарх“. Но това бе един полуистеричен смях.

Администрацията работеше двайсет и четири часа и дежурните през нощта служители се намираха в последната сънлива фаза на нощната смяна от 12 до 8, когато Райх се появи. Въпреки че не го виждаха много често през последния месец, служителите бяха свикнали с тези посещения и бързо превключиха на по-високи обороти. Когато Райх се отправи към бюрото си, той бе последван от секретари и подсекретари, готови да докладват спешните задачи от програмата за деня.

— Оставете всичко — нареди той. — Повикайте целия персонал… всички шефове на отдели и организационни началници. Ще направя важно съобщение.

Настъпилото раздвижване го успокои и той отново усети здрава почва под краката си. Отново беше жив, реален. И тази беше единствената реалност… оживлението, нервното суетене, сигналните звънци, приглушените команди, бързото изпълване на кабинета му с толкова много обзети от страх хора. Но всичко това бе само едно предвкусвало на бъдещето, когато звънците щяха да зазвънят по планети и спътници и шефове на планетарни отдели щяха да тичат презглава към кабинета му с напрегнати от страх лица.

— Както знаете — Райх започна да се разхожда бавно и да мята остри погледи към лицата, които го наблюдаваха, — нашата компания водеше борба на живот и смърт с картела „Д’Кортни“. Крей Д’Кортни беше убит преди известно време. Появиха се някои усложнения, но вече всичко е наред. Вероятно ще ви е приятно да чуете, че сега пътят пред нас е открит. Можем да започнем изпълнението на плана АА за поемане контрол върху картела „Д’Кортни“.

Спря се, в очакване на възбудения шепот в отговор на това съобщение. Нямаше никаква реакция.

— Може би — продължи той — някои от вас не осъзнават важността и мащабността на тази операция. Ще ви представя нещата така, че на всеки да му стане ясно. Тези от вас, които са началници на градски отдели, ще станат началници на континентални отдели. Началниците на континентални отдели ще станат сателитни шефове. Настоящите сателитни шефове ще станат планетарни шефове. Отсега нататък „Монарх“ ще властва над Слънчевата система. Отсега нататък всички трябва да мислим от гледна точка на Слънчевата система. Отсега нататък…

Райх млъкна, обезпокоен от празните погледи около него. Огледа се и се насочи към личната си секретарка.

— Какво става, по дяволите? — изръмжа той. — Да няма новини, които още не съм чул? Лоши новини?

— Н-не, мистър Райх.

— Тогава какво ви мъчи? Това с нещо, което всички чакахме с нетърпение. Какво има сега?

Секретарката започна да пелтечи:

— Ние… Аз… Съжалявам, сър. Н-не зная за к-какво говорите.

— Говоря за картела „Д’Кортни“.

— Аз… н-никога не съм чувала за това предприятие, сър. Аз… Ние…

Секретарката се обърна към останалите за подкрепа.

Пред невярващите очи на Райх всички служители заклатиха глави в недоумение.

— „Д’Кортни“ на Марс! — изкрещя той.

— Къде, сър?

— На Марс! Марс! М-А-Р-С. Една от десетте планети. Четвъртата от Слънцето. — Скован от отново обзелия го ужас, Райх се развика несвързано. — Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн. Марс! Марс! Марс! На сто четирийсет и един милиона мили от слънцето, Марс!

Служителите отново заклатиха глави. Надигна се лек шум и всички се отдръпнаха малко от Райх. Той се втурна към секретарките и измъкна папките с документи от ръцете им.