Алфред Бестър - Унищоженият

— Продължавам да сънувам — каза Райх. — Искам да се събудя.

— Звучи много красиво. Полегни си и сънят ще продължи.

Райх се отпусна назад.

— Бях буден — каза той мрачно. — За пръв път в живота си бях толкова буден. Чух… Не зная какво чух. Безкрайност и нула. Важни неща. Реалност. После заспах и сега съм тук.

— Малка корекция — усмихна се Дъфи. — За протокола. Ти се събуди.

— Аз спя! — извика Райх и се изправи. — Имаш ли нещо ободряващо? Каквото и да е… опиум, хашиш, сомнар, летатин… Трябва да се събудя, Дъфи. Трябва да се върна в реалността.

Дъфи се наведе и го целуна страстно по устата.

— Това реално ли беше?

— Не можеш да ме разбереш. Всичко е било илюзии… халюцинации… всичко. Трябва да се преустроя, преориентирам, реорганизирам… Преди да е станало прекалено късно, Дъфи. Преди да е станало прекалено късно, прекалено късно, прекалено късно…

Дъфи вдигна отчаяно ръце.

— Какво й става на нашата медицина, по дяволите! — възкликна тя. — Първо онзи проклет доктор те уплаши тъй, че припадна. После се закле, че те е оправил… а я се виж на какво приличаш сега. Психо! — Коленичи на леглото и заклати пръст под носа на Райх. — Още една дума и ще се обадя в „Кингстън“.

— Какво? Кой?

— „Кингстън“, болницата. Където пращат хора като теб.

— Не те питам това. Кой каза, че ме е уплашил тъй, че да припадна?

— Един приятел, лекар.

— На площада пред полицейското управление?

— Този път улучи.

— Сигурна ли си?

— Бях с него, когато те намерихме. Твоят слуга ми каза за експлозиите и аз се разтревожих за теб. Пристигнахме точно навреме.

— Видя ли лицето му?

— Не само го видях, но съм го и целувала.

— Как изглежда?

— Лице като лице. Две очи. Две устни. Две уши. Един нос. Тройна брадичка. Слушай, Бен. Ако ще продължаваш да пееш все същата песен за сънувам — будувам — реалност — безкрайност… тя просто вече ми омръзна.

— И ти ме докара тук?

— Разбира се. Как можех да пропусна този шанс? Това е единственият начин да те вкарам в леглото си.

Райх се усмихна. Вече успокоен, каза:

— Дъфи, сега можеш да ме целунеш.

— Мистър Райх, вече си получи целувката. Или може би това стана, докато беше още буден?

— Забрави го. Кошмари. Най-обикновени кошмари. — Райх се изсмя. — Защо трябва да ми пука от някакви кошмари. Целият свят е в ръцете ми. И със сънищата ще се оправя. Хей, Дъфи, нали веднъж ми каза, че искаш да те вкарам в лоното на греха?

— Това беше една детинска прищявка. Мислех си, че там ще срещна по-изискани хора.

— Избери си каквото искаш, Дъфи, и ще го имаш. Улици на греха от злато. Или от скъпоценни камъни. Улица на греха от тук до Марс? Готово! Ей богу, цялата Галактика мога да превърна в улица на греха, ако поискаш! — Заби палец в гърдите си. — Може би искаш да видиш господ? Ето ме. Давай, гледай ме!

— Милият. Толкова скромен, а главата му се е замаяла.

— Пиян ли съм? Разбира се, че съм пиян! — Райх измъкна краката си от завивките и се изправи, олюлявайки се леко. Дъфи веднага отиде при него и той я прегърна през кръста, за да се опре на нея. — Защо да не съм пиян? Победих Д’Кортни. Победих Пауъл. На четирийсет години съм. Имам шейсет години пред себе си, през които ще притежавам целия свят. Да, Дъфи, целия проклет свят!

Започна да обикаля стаята заедно с Дъфи. Това беше една разходка из разпалените еротични фантазии на Дъфи, защото вътрешната украса бе дело на декоратор надзъртач, който бе възпроизвел психиката й до най-малките подробности.

— Би ли искала да поставиш заедно с мен началото на династия, Дъфи?

— Нямам представа как се поставя началото на династия.

— Започваш с Бен Райх. Първо се омъжваш за него. После…

— Достатъчно. Кога започваме?

— После раждаш деца. Момчета. Десетки момчета…

— Момичета. И само три.

— И гледаш как Бен Райх поглъща „Д’Кортни“ и го присъединява към „Монарх“. Гледаш как противниците му падат един след друг… ето така!

Както ходеше, Райх ритна крака на една тумбеста тоалетна масичка. Тя се прекатури и на пода се пръснаха на парчета двайсетина кристални шишенца.

— След като „Монарх“ и „Д’Кортни“ станат „Райх, инкорпорейтид“, гледаш как изяждам останалите… дребните риби. Кейс и Ъмбрел на Венера. Изядени! — Райх стовари юмрука си върху една масичка до стената с формата на торс и я строши. — „Юнайтид транзакшън“ на Марс. Смачкани и изядени! — Счупи един изящен стол. — Концернът „Джи Си Ай“ на Ганимед, Калисто и Йо… „Титан кемикъл атомикс“… И след това най-малките гадинки: клеветниците, злобарите, Съюзът на надзъртачите, моралистите, патриотите… Изядени! Изядени! Изядени!