Алфред Бестър - Унищоженият

— Съвсем ясно.

Джиймс заговори през рамо.

— Слезте долу на поляната и го приберете. Аз ще го държа под око. — Обърна се към Пауъл. — Голям юнак е. Възлагаме му велики надежди.

Райх измуча и потрепери.

— Как върви лечението?

— Чудесно. Толкова е силен, че всичко ще понесе. Ускоряваме процедурата. Би трябвало да е готов за прераждане след година.

— Чакам го с нетърпение. Имаме нужда от хора като Райх. Щеше да е грехота да го загубим.

— Да го загубим? Че как може? Да не мислите, че едно малко падане…

— Не, друго имах предвид. Преди триста-четиристотин години полицаите са залавяли хора като Райх просто за да ги убиват. Смъртно наказание — така са му викали.

— Не може да бъде.

— Честна дума.

— Но това е абсурдно. Ако един човек е достатъчно талантлив и смел, за да застраши обществото, то той е очевидно над средното равнище. Той трябва да се запази. Поправя се и се превръща в положителна величина. Защо е нужно да се изхвърля? Ако това стане практика, ще останат само овцете.

— Не зная. Може би в онези дни са искали да има само овце.

Служителите изтичаха през поляната и вдигнаха Райх. Той се съпротивяваше и крещеше. Укротиха го с ловките и безопасни хватки от практикуваното в „Кингстън“ джудо и внимателно провериха да няма нещо счупено или навехнато. Като се увериха, че нищо му няма, се приготвиха да го отведат.

— Един момент — извика Пауъл.

Върна се при каменната пейка, взе мистериозния пакет и махна опаковката. Това бе най-луксозната кутия с шоколадови бонбони на „Сюкр & Сие“. Занесе я на Унищожения човек и му я подаде.

— Това е подарък за теб, Бен. Заповядай.

Съществото изгледа Пауъл навъсено, след това и кутията. Накрая протегна ръце и пое непохватно подаръка.

— Ха, та аз съм просто негова бавачка, дявол да го вземе — промърмори Пауъл. — Всички ние сме бавачки на този луд свят. Струва ли си?

Изведнъж от хаоса в Райх долетя:

Пауъл — надзъртач — Пауъл — приятел — Пауъл — приятел…

Беше толкова неочаквано, толкова изненадващо, толкова прочувствено и признателно, че Пауъл се трогна до сълзи. Опита се да се усмихне, после се обърна и тръгна през ливадата към болницата.

Чуйте ме — провикна се той от радост. — Чуйте ме, не-еспери! Трябва да разберете какво значи това. Трябва да го почувствате. Трябва да съборите стената. Трябва да разкъсате завесите. Ние виждаме истината, която вие не можете да видите. Че в човек няма нищо друго, освен любов и вяра, смелост и доброта, щедрост и готовност за саможертва. Всичко останало е само стената на вашата слепота. Но един ден ние всички ще бъдем с един разум и с едно сърце…

В безкрайната вселена няма нищо ново, нищо непознато. Онова, което изглежда изключително за нищожния разум на човека, е просто нещо неизбежно за всевиждащото Божие око. Този странен миг в живота, онова необичайно събитие, онези забележителни съвпадения на място, обстоятелства и случайни срещи… всички тези неща са се случвали многократно на планетата, на едно слънце, чиято галактика се завърта веднъж на двеста милиона години и досега се е завъртала девет пъти. И преди е имало щастие. И пак ще има.

© 1951 Алфред Бестър

© 1992 Саркис Асланян, превод от английски

Alfred Bester

The Demolished Man, 1951

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

УНИЩОЖЕНИЯТ. 1992. Изд. Галактика, Варна. Биб. Галактика, No.108. Роман. Превод: от англ. Саркис АСЛАНЯН [The Demolished Man / Alfred BESTER]. Формат: 17 см. Тираж: 10 000 бр. Страници: 303. Цена: 22.00 лв. ISBN: 954-418-010-9.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/34]

Последна редакция: 2007-02-17 19:32:15

В безсъзнание, със загубен разсъдък (лат.). Б.пр.