Алфред Бестър - Унищоженият

Пауъл седеше със скръстени крака върху мократа трева. Лицето му бе повяхнало и безжизнено, дишането му почти бе спряло, пулсът му едва се долавяше. Стискаше Райх в желязна хватка. Райх се бе свил на топка като зародиш.

Веднага откараха Пауъл в дома му на „Хъдсън Рамп“, където целият научен екип от лабораторията на Съюза се потеше на смени над него и се поздравяваше с първото успешно осъществяване на Групова трансфузия на енергия в цялата история на Съюза на есперите. С Райх не бързаха толкова. Когато му дойде времето, безчувственото му тяло бе закарано по етапен ред в болницата „Кингстън“ за Унищожение.

Минаха седем дни.

На осмия ден Пауъл стана, изкъпа се, облече се, влезе в единоборство с медицинските сестри, удържа победа и излезе от къщата. Отби се само в „Сюкр & Сие“, откъдето се появи с огромен, тайнствен пакет, и после продължи към управлението, за да представи личния си отчет на главния прокурор Краб. Преди да се качи при него, надникна в кабинета на Бек.

Здравей, Джакс.

Радвам се (и те проклинам) да те видя, Линк.

Проклинаш ме?

Обзаложих се на петдесет кредита, че ще пазиш леглото до другата сряда.

Губиш. Моз прие ли мотивите за убийството на Д’Кортни?

От край до край. Делото продължи само час. Райх е предаден на Унищожение.

Чудесно. Е, време е да отида и обясня всичко на Краб.

Какво е това в ръката ти.

Подарък.

За мен?

Не днес. Ето ти материал за размишления.

Пауъл се качи до абаносово-сребристия кабинет на Краб, почука на вратата, чу властното „Да!“ и влезе. Краб беше подобаващо любезен, но резервиран. Случаят Д’Кортни не бе допринесъл за подобряването на отношенията му с Пауъл. Развръзката бе дошла като допълнителен удар.

— Това беше един изключително сложен случай, сър — започна Пауъл внимателно. — Никой от нас не успя да го разгадае и никой от нас не бива да бъде обвиняван. Виждате ли, сър, дори самият Райх не е съзнавал защо е убил Д’Кортни. Единственият, който успя да проумее случая, беше компютърът прокурор, а ние си помислихме, че си прави шеги.

— Оная машина? Разбрала?

— Да, сър. Когато за пръв път вкарахме окончателните данни, компютърът ни каза, че няма достатъчно доказателства за „емоционални подбуди“. Всички бяхме предварително убедени, че мотивите са лично облагодетелстване. Райх също. Естествено беше да предположим, че компютърът се занася, и настояхме пресмятанията му да се базират на личното облагодетелстване. И сбъркахме…

— А оная проклета машина беше права?

— Да, сър. Права беше. Райх си бе внушил, че убива Д’Кортни по финансови причини. Това е бил неговият психологически камуфлаж за истинските подбуди — емоционалните. Но той не е издържал. Райх предложил на Д’Кортни да се слеят. Д’Кортни приел. Но Райх подсъзнателно е бил принуден да изтълкува погрешно съобщението. Не е имал друг избор. Нужно му е било да продължи да вярва, че е извършил убийството заради парите.

— Защо?

— Защото не е могъл да приеме истинските мотиви…

— Които са…?

— Д’Кортни е неговият баща.

— Какво? — опули се Краб. — Неговият баща? Негова плът и кръв?

— Да, сър. Всичко е било толкова ясно. Просто не сме могли да го видим… Защото и Райх не е могъл да го види. Например онзи имот на Калисто. Същият, който Райх използва, за да подмами д-р Джордан да напусне планетата. Райх го е наследил от майка си, която го е получила от Д’Кортни. Всички мислехме, че бащата на Райх го е измъкнал с измама от Д’Кортни и го е приписал на жена си. Истината е друга. Д’Кортни го подарява на майката на Райх, защото са били любовници. Подарява го от любов към майката на детето си. Райх е роден там. Джаксън Бек откри всичко това, след като му подсказахме накъде да търси.

Краб отвори уста, после я затвори.

— И имаше още толкова много следи. Самоубийственият инстинкт на Д’Кортни, предизвикан от силното чувство за вина. Той наистина е изоставил своя син. Това чувство направо го е разкъсвало. Освен това дълбоко загнезденият в Барбара Д’Кортни образ на близнаци — Бен Райх и тя самата; тя някак е усещала, че са природени брат и сестра. И неспособността на Райх да убие Барбара у Чука Фруд. Дълбоко в подсъзнанието си и той го е знаел. Искал е да погуби омразния баща, който го е изоставил, но не е могъл да посегне на сестра си.

— Но кога изровихте всичко това?

— След като беше спряно делото, сър. Когато Райх ме обвини, че му устройвам смъртоносни клопки.