Алфред Бестър - Унищоженият

(Запознаване)

ПАУЪЛ: Всички знаете, че Райх е най-опасният ни враг. Той подкрепя клеветническата кампания против есперите. Ако на това не се сложи край, грози ни познатата участ на всички малцинствени групи.

АТКИНС: Това е вярно.

ПАУЪЛ: Освен това той подкрепя Лигата на есперите патриоти. Ако на тази организация не се сложи край, рискуваме да бъдем въвлечени в гражданска война и завинаги да затънем в блатото на вътрешните междуособици.

ФРАНИЪН: И това е вярно.

ПАУЪЛ: Но има и едно допълнително развитие, с което всички се запознахте. Райх е на път да заеме централно място в Галактическата система… Да стане решаващата брънка, свързвана реалното минало с предполагаемото бъдеще. Сега е пред прага на мощна реорганизация. Необходимо му е само време. Ако Райх успее да се преустрои и преориентира, преди да го пипна, ще стане недосегаем за нашата реалност, неуязвим от нашите атаки и смъртен враг на галактическия разум и реалност.

(Тревога)

АТКИНС: Струва ми се, ме преувеличаваш, Пауъл.

ПАУЪЛ: Така ли? Разгледайте картината заедно с мен. Вижте какво място заема Райх във времето и пространството. Няма ли неговите идеи да станат идеи на целия свят? Няма ли неговата реалност да стане реалност за целия свят? Не е ли той, с възловото място, което заема, и при неговата сила, енергия и интелект, сигурният път към пълната разруха?

(Съгласие)

ЦУНГ: Така е. Въпреки това не съм склонен да разреша тази мярка. Искам да ви напомня, че при досегашните опити Груповата трансфузия винаги е довеждала до смъртта на живия проводник на енергия. Прекалено си ценен, за да те жертваме, Пауъл.

ПАУЪЛ: Моля да ми бъде позволено да поема този риск. Райх е от тези редки личности, способни да разтърсят Вселената. Все още е малък, но скоро ще порасне. И цялата реалност… еспери, не-еспери, животът. Земята, Слънчевата система, самата Вселена… цялата реалност виси на косъм и зависи от неговото пробуждане. Не можем да му позволим да се събуди и разруши нашата реалност. Моля да гласувате.

ФРАНИЪН: Ти искаш да гласуваме смъртната ти присъда.

ПАУЪЛ: Изборът е между моята смърт и евентуалната смърт на цялата ни позната действителност. Моля да гласувате.

АТКИНС: Нека Райх се събужда и прави каквото ще. Вече сме предупредени и имаме достатъчно време, за да го нападнем на следващия кръстопът.

ПАУЪЛ: Гласувайте! Моля, гласувайте!

(Молбата е удовлетворена)

Заседанието закрито

Циферблат

Малката стрелка на 9

Голямата стрелка на 01

Стрелката на секундарника на Унищожение

Пауъл се върна вкъщи след един час. Беше направил завещанието си, платил всички сметки, подписал документите, уредил всичко. В Съюза бяха разтревожени. И вкъщи го посрещнаха с тревога. Още с влизането Мери Нойс разбра какво бе направил.

Линк!

Без паника. Трябва да го направя.

Но…

Възможно е и да не загина. А… да не забравя. В лабораторията искат да аутопсират мозъка ми веднага след като умра… ако умра. Подписах документа, но ще те моля да им помогнеш, ако възникнат някакви проблеми. Искат да получат тялото преди вкочанясването. Ако е невъзможно ползването на целия труп, биха се задоволили само с главата. Погрижи се за това, ако обичаш.

Линк!

Съжалявам. А сега по-добре приготви багажа и заведи детето в болницата „Кингстън“. Тук няма да е в безопасност.

Тя вече не е дете. Тя…

Мери се обърна и изтича на горния етаж, оставяйки след себе си познатото сетивно внушение: Сняг/мента/лалета/тафта… но този път примесено със страх и сълзи. Пауъл въздъхна, но после се усмихна, когато на горната площадка се появи една гордо изправена девойка и с величествена невъзмутимост заслиза по стълбите. Беше облечена с рокля и на лицето й се четеше предварително репетирано изражение на изненада. Спря се насред стълбището, за да му даде възможност да оцени роклята и маниерите й.

— О, но това е мистър Пауъл?

— Да. Добро утро, Барбара.

— И на какво дължим честта да ви видим в нашия скромен дом тази сутрин? — Измина остатъка от пътя, като едва докосваше перилата с върха на пръстите си, и на последното стъпало се препъна.

— О, пип! — извряка тя.

Пауъл я хвана.

— Поп — каза той.

— Бим.

— Бам.

Тя вдигна поглед към него.

— Стой тук. Пак ще сляза по тези стъпала и се хващам на бас, че този път ще го направя идеално.