Алфред Бестър - Унищоженият

— Да те убият! — Краб удари с юмрук по бюрото. — Ами да. Този Пауъл е глупак. Изобщо не трябваше да го слушам. Убиецът на Д’Кортни сега се опитва да убие теб.

Зад гърба си Райх припряно замаха с ръка на Чървил.

— Казах на Пауъл, че си невинен. Не ми повярва. Дори на онази дяволска сметачна машина в кабинета на районния прокурор не повярва, когато му каза, че си невинен.

— Машината каза, че съм невинен?

— Разбира се, че каза. Няма никакво обвинение срещу теб. И никога не е било повдигано. И според конституцията твое свещено право е да потърсиш закрила от убиеца, каквато се полага на всеки честен, спазващ законите гражданин. Веднага ще се погрижа за това. — Краб се отправи към вратата. — И смятам, че това е достатъчно, за да си уредя веднъж завинаги сметките с мистър Пауъл! Не си тръгвай, Бен. Искам да поговорим за твоята подкрепа за кандидатурата ми за Сената на Слънчевата система…

Вратата се отвори и затръшна. Райх се олюля и с усилие се върна в действителността. Обърна се към Чървил, който му се видя троен.

— Е? — промълви той. — Е?

— Каза истината, мистър Райх.

— За мен? За Пауъл?

— Ами… — поколеба се Чървил мъдро, за да претегли още веднъж истината.

— Хайде, по-бързо — изпъшка Райх. — Още малко и ще ми изгорят бушоните.

— Това, което каза за вас, е истина — веднага започна Чървил. — Компютърът е отказал да даде ход на отправените срещу вас обвинения в убийството на Д’Кортни. Мистър Пауъл е бил принуден да се откаже от делото и… ами… кариерата му виси на косъм.

— Наистина ли? — Райх залитна към младежа и го хвана за раменете. — Наистина ли, Чървил? В нищо не съм обвинен? Свободен съм да си гледам работата? Никой няма да ме безпокои?

— Срещу вас няма нищо, мистър Райх. Можете да си гледате работата. Никой няма да ви безпокои.

Райх избухна в гръмогласен, ликуващ смях. Но раните и контузиите го заболяха и той застена, докато се смееше, и в очите му засмъдяха сълзи. Изправи се с мъка, мина край Чървил и напусна кабинета на главния прокурор.

Докато се движеше триумфално по коридорите на управлението, приличаше по-скоро на овалян в кръв и кал неандерталски човек, смеещ се и стенещ, и накуцващ с достойнство. Липсваше само метнатият през рамо убит елен или някоя пещерна мечка, тържествено носена след него, за да бъде картината пълна.

— Ще попълня картината с главата на Пауъл — си каза той. — Препарирана и окачена на стената. Ще попълня картината, като сложа картела „Д’Кортни“ в джоба си. Ей богу, ако имам време, ще вместя в нея цялата Галактика!

Мина през стоманените врати на управлението и се спря за малко на стъпалата, загледан в мокрите от дъжда улици… в увеселителния център зад площада — един цял квартал, грейнал в светлини под грамаден прозрачен купол… в редиците оживени, бляскави магазини по горните улички, отворили врати за нощното пазаруване… в извисяващите се в далечината административни сгради — огромни двестаетажни кубове… сложната плетеница от небесни магистрали между тях… безспирния бяг на светлините на реактивните кабини, които подскачаха нагоре-надолу като рой червенооки скакалци в полето.

— И всичко това ще бъде мое! — извика той и разпери ръце, сякаш искаше да обхване цялата вселена. — Всичко! И хора, и страсти, и души!

След това погледът му попадна върху високата, зловеща, позната фигура, която пресичаше площада и го наблюдаваше крадешком през рамо. Една фигура от тъмня сенки, искряща от елмазите на дъждовните капки… гледаща, призрачна, безмълвна, ужасна… Човек без лице.

Чу се задавен вик. Бушоните изгоряха. Като поразено от гръм дърво Райх рухна на земята.

В девет часа без една минута десет от петнайсетте членове на Висшия есперски съвет се събраха в кабинета на президента Цунг. Трябваше спешно да решат един въпрос. В девет и една заседанието беше закрито и въпросът решен. Ето какво стана през тези сто и двайсет есперсекунди:

Звънец — начало на заседанието

Циферблат

Малката стрелка на 9

Голямата стрелка на 59

Секунди — 60

ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

За разглеждане молбата на Линкълн Пауъл да стане жив проводник при Групова трансфузия на натрупана енергия.

(Смайване)

ЦУНГ: Чуваш ли се какво говориш, Пауъл? Как можеш да искаш подобно нещо? Какво налага използването на такава крайна и опасна мярка?

ПАУЪЛ: Едно неочаквано развитие в случая Д’Кортни. Бих искал всички да се запознаете с него.