Алфред Бестър - Унищоженият

— Кой е той, Пауъл? Кой е той?

— Човекът без лице.

Райх издаде болезнен гърлен вик. После се обърна и залитайки, излезе от къщата.

ЧЕ НАСТАВА страх и ужас, и задава се раздор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.

— Млъкни! — извика Райх.

— Млъкни, за бога!

— Опитай се да мислиш. Защо не мислиш? Какво ти става? Защо не мислиш?

Че настава страх и ужас, и…

— Излъга те. Знаеш, че те излъга. Ти беше прав първия път. Една огромна клопка. WWHG. Отказ. Отказ. Но защо ме излъга? Каква полза има от това?

…задава се раздор.

— Човекът без лице. Брийн може да му е казал. Гюс Тейт може да му е казал. Мисли! Страх…

— Няма човек без лице. Това е просто един сън. Кошмар! Ужас…

— Ами клопките? Какво ще кажеш за клопките? Бях му в ръцете. Защо не ме пречука у тях? Свободен съм бил. Какво е намислил? Мисли!

Раздор…

Една ръка го докосна по рамото.

— Мистър Райх?

— Какво?

— Мистър Райх!

— Какво? Какво има?

Погледът на Райх се избистри. Усети, че вали проливен дъжд. Лежеше на една страна, със свити колена, скръстени ръце, бузата му беше заровена в калта. Беше мокър до кости и трепереше от студ. Намираше се на площада пред Бомбоубежището. Беше заобиколен от въздишащи, прогизнали дървета. Някаква фигура се бе навела над него.

— Кой сте вие?

— Гейлън Чървил, мистър Райх.

— Какво?

— Гейлън Чървил, сър. Видяхме се у Мария Бомонт. Да ви върна ли онази услуга, мистър Райх?

— Не надзъртайте! — извика Райх.

— Не надзъртам, мистър Райх. Нормално ние не… — Младият Чървил се усети. — Не знаех, че знаете, че съм надзъртач. По-добре да станете, сър.

Хвана Райх за ръката и го дръпна. Райх изохка и си освободи ръката. Младият Чървил го хвана под мишниците и го изправи на крака. Ужасният вид на Райх го накара да се ококори.

— Да не са ви нападнали крадци, мистър Райх?

— Какво? Не. Не…

— Кола ли ви блъсна, сър?

— Не. Не, аз… По дяволите — избухна Райх, — защо не ме оставите на мира!

— Разбира се, сър. Мислех, че имате нужда от помощ, а ви дължа една услуга, но…

— Почакайте — прекъсна го Райх. — Върнете се. — Хвана се за ствола на едно дърво и се облегна на него, като дишаше тежко. Най-сетне успя да се задържи изправен и се втренчи в Чървил с кръвясалите си очи. — Наистина ли искате да ми помогнете?

— Разбира се, мистър Райх.

— Без да задавате въпроси? И всичко да остане между нас?

— Разчитайте на мен, мистър Райх.

— Става дума за убийство, Чървил. Искам да разбера кой се опитва да ме очисти. Бихте ли ми направили тази услуга? Бихте ли надзърнали в един човек заради мен?

— Предполагам, че в полицията биха могли…

— В полицията? — Райх се изсмя истерично, но острата болка от счупеното ребро го накара да се хване за хълбока. — От вас искам да надзърнете в един полицай, Чървил. И то шеф. Главният прокурор. Разбирате ли? — Откъсна се от дървото и залитна към Чървил. — Искам да посетя моя приятел главния прокурор и да му задам няколко въпроса. Искам да сте с мен, за да ми кажете истината. Готов ли сте да дойдете с мен в кабинета на Краб и да надзърнете в него? И след това да забравите всичко? Ще го направите ли?

— Да, мистър Райх… Ще го направя.

— Какво? Честен надзъртач! Възможно ли е? Хайде. Да побързаме.

Накуцвайки силно, Райх напусна площада. Чървил го последва, поразен от яростта на този човек, която го тласкаше въпреки раните, въпреки треската, въпреки силните болки, към полицейското управление. Там Райх с блъскане и крясъци си проправи път край чиновниците и охраната и накрая потъналата в кал и кръв фигура нахълта в елегантния абаносово-сребрист кабинет на главния прокурор Краб.

— Боже господи, Райх! — ужаси се Краб, — Това ти ли си? Бен Райх?

— Седнете, Чървил — каза Райх и се обърна към Краб. — Аз съм. Огледай ме добре. Малко остава да предам богу дух, Краб. Червеното по мен е кръв. Останалото е мръсотия. Това беше един чудесен ден… прекрасен ден… и искам да разбера какво, по дяволите, прави полицията. Къде е твоят всемогъщ префект Пауъл? Къде е твоят…

— Да предадеш богу дух? Какво искаш да кажеш, Бен?

— Искам да кажа, че днес три пъти се опитаха да ме убият. Това момче… — Райх посочи към Чървил. — Това момче ме намери преди малко до Бомбоубежището повече мъртъв, отколкото жив. Виж ме, за бога. Виж на какво приличам!