Алфред Бестър - Унищоженият

— Готов съм да отговарям за далеч по-големи щети — изръмжа Райх. — Заповядайте.

Хвърли се под един гъст форзициев храст и зачака с разрушителя в ръка. След миг разбра защо бе кацнал тук. Жената, която бе отговорила на позвъняването у Пауъл, излезе от къщата и се затича през градината към кабината. Райх продължи да чака. Никой друг не се появи от къщата. Значи беше сама. Изскочи от храста, но жената се обърна още преди да го е чула. Надзъртачка. Райх дръпна спусъка на първа степен. Тя се вцепени и започна да трепери… напълно безпомощна.

Тъкмо се канеше да дръпне спусъка докрай, което означаваше смърт, инстинктът му отново го спря. Изведнъж му хрумна как да се разправи с Пауъл. Убива жената в къщата. Зарежда тялото й с поразяващи капсули и я оставя като примамка за Пауъл. По мургавото лице на жената изби пот. Челюстните й мускули потрепваха. Райх я хвана за ръката и я поведе към къщата. Походката й беше вдървена като на плашило.

Вътре в къщата Райх насочи жената през кухнята към всекидневната. Откри един дълъг, модерно тапициран диван и бутна жената върху него. Всичко в нея се съпротивляваше, с изключение на тялото й. Райх се ухили зловещо, наведе се и я целуна по устата.

— Много поздрави на Пауъл — каза той и като направи крачка назад, вдигна разрушителя. После го свали.

Някой го наблюдаваше.

Обърна се почти нехайно и обходи с бърз поглед всекидневната. Нямаше никой. Обърна се към жената и попита:

— Това с телепатия ли го правиш, а?

Вдигна разрушителя. И пак го свали. Някой го наблюдаваше.

Този път Райх претърси стаята, като провери зад столовете и в шкафовете. Нямаше никой. Погледна и в кухнята и банята. Никой. Върна се във всекидневната при Мери Нойс. Сети се за горния етаж. Отиде при стълбите и тъкмо щеше да тръгне нагоре, когато се закова на място по средата на крачката като ударен.

Някой го наблюдаваше.

Беше на горния край на стълбището. Беше коленичила и надничаше като дете зад пръчките на перилата. Беше облечена като дете в прилепнало трико, а косата й беше пригладена назад и завързана с панделка. Гледаше го с насмешливото, палаво изражение на дете. Барбара Д’Кортни.

— Здравей — каза тя.

Райх започна да трепери.

— Аз съм Баба — обяви тя.

Райх с усилие й махна да дойде при него. Тя веднага се изправи и заслиза надолу по стълбите, като се държеше внимателно за перилата.

— Не бива да го правя — каза тя. — Ти приятел ли си на моя тати?

Райх пое дълбоко въздух.

— Аз… Аз… — изграчи той.

— Тати трябваше да излезе — избърбори тя. — Но веднага ще се върне. Той ми го каза. Ако слушкам, ще ми донесе подарък. Опитвам се, но ми е ужасно трудно. А ти слушкаш ли?

— Баща ти? Ще се в-върне? Твоят баща?

Тя кимна.

— Ти на к’во играеше с леля Мери? Ти я целуна. Видях те. И тати ме целува. Хубаво ми е. А на леля Мери хубаво ли й е? — Тя го хвана доверчиво за ръката. — Като порасна, ще се оженя за тати и ще бъда негово момиче завинаги. Ти имаш ли си момиче?

Райх я завъртя и се взря в лицето й.

— На луда ли ще ми се правиш? — каза той дрезгаво. — Да не мислиш, че ще се вържа? Какво успя да издрънкаш на Пауъл?

— Той е моят татко — каза тя. — Когато го питам защо името му е различно от моето, той гледа странно. Ти как се казваш?

— Питах те нещо! — изкрещя Райх. — Какво си му издрънкала? Кого мислиш, че ще излъжеш с този номер? Отговаряй!

Тя го изгледа с подозрение, после се разплака и се опита да се отдръпне от него. Той я задържа.

— Махай се! — изхлипа тя. — Пусни ме!

— Хайде, казвай!

— Пусни ме!

Повлече я от долния край на стълбите към дивана, където Мери Нойс седеше, все още неспособна да помръдне. Хвърли момичето до нея, направи крачка назад и вдиша разрушителя. Изведнъж момичето се изпъна като струна и се ослуша. Лицето й загуби детинското си изражение и стана изопнато и напрегнато. Изпружи крака и скочи от дивана, затича се, спря изведнъж, след това сякаш отвори въображаема врата. Втурна се напред, с разпилени руси коси и широко отворени от страх тъмни очи… ослепителна като светкавица дивна красота.

— Татко! — изпищя тя. — За бога, татко!

Сърцето на Райх се сви. Момичето се затича към него. Той направи крачка напред, за да го хване. То се спря и отстъпи назад, после се стрелна вляво и направи полукръг, надавайки диви крясъци, с втренчен поглед.

— Не! — извика то. — Не! За бога! Татко!

Райх се завъртя и посегна към момичето. Този път успя да го хване, но то продължи да се бори и крещи. Райх също закрещя. Изведнъж момичето се смрази и запуши с длани ушите си. Райх отново се озова в орхидеения апартамент. Чу изстрела и видя как от задната част на главата на Д’Кортни бликна кръв и мозък. Разтърси се от конвулсивни спазми и се принуди да пусне момичето. То залитна и падна на колене, и запълзя по пода. Видя го как се наведе над бледото като восък тяло.