Алфред Бестър - Унищоженият

— Куизард е вън от играта. Куизард е мъртъв. Кой друг?

— Чърч.

— Него го е страх. Иначе още преди десет години щеше да го направи. Кой друг?

— Откъде да знам? Стотици хора те мразят достатъчно.

— Хиляди. Но кой може да проникне в сейфа ми? Кой може да разгадае комбинацията и…

— Най-вероятно никой не е проникнал в сейфа ти. Най-вероятно някой е проникнал в главата ти и е надзърнал комбинацията. Най-вероятно…

— Надзърнал!

— Да. Надзърнал. Може би грешно си преценил Чърч… А може и да е някой друг надзъртач, който умира от желание да те види в ковчег.

— Господи… — прошепна Райх. — О, господи… Ама да.

— Чърч?

— Не. Пауъл.

— Ченгето?

— Ченгето. Пауъл. Ами да. Свети Линкълн Пауъл. Ами да! — Райх избухна в порой от думи. — Разбира се, че е Пауъл. Кучият му син прилага мръсни хватки, защото му смачках фасона. От делото му нищо не излезе. Сега нищо не му остава, освен да ми залага бомби…

— Ти си луд, Райх.

— Тъй ли? А защо ми отне Елъри Уест? И Брийн? Защото знае, че единствената ми защита срещу клопките му може да бъде един надзъртач. Пауъл е!

— Но той е ченге, Райх. Ченге.

— Знам, че е ченге — извика Райх. — Какво като е ченге? Нищо не го заплашва. Кой ще се усъмни в него? Умно го е измислил. И аз бих постъпил като него. Е добре… Сега аз ще му поставя клопка!

Изрита червенооката от себе си, отиде при Чука и я изправи грубо на крака.

— Обади се на Пауъл.

— Какво?

— Обади се на Пауъл! — изкрещя той. — Линкълн Пауъл. Обади му се вкъщи. Кажи му веднага да дойде тук.

— Не, Райх…

Разтърси я.

— Чуй ме, глупачко. „Уестсайдски Бастион“ е собственост на картела Д’Кортни. Сега, когато старият Д’Кортни е мъртъв, картелът ще стане моя собственост. Което означава, че и „Бастионът“ става моя собственост. И тази къща. И ти. Чука, ставаш моя собственост. Искаш ли да останеш на работа? Обади се на Пауъл!

Тя се вгледа в изкривеното му от злоба лице, надзърна леко и постепенно осъзна, че това, което казва, е вярно.

— Но нямам никакъв повод, Райх.

— Чакай малко. Чакай малко. — Райх се замисли, после измъкна пистолета-кама от джоба си и го тикна в ръцете на Чука. — Покажи му това. Кажи му, че момичето на Д’Кортни го е оставило тук.

— Какво е това?

— Оръжието, с което е убит Д’Кортни.

— Но за бога… Райх!

Райх се изсмя.

— Няма да му свърши работа. Преди да се добере до него, ще е влязъл в клопката. Обади му се. Покажи му пистолета. Накарай го да дойде тук.

Блъсна Чука към видеофона, последва я и застана встрани от екрана, тъй че да не се вижда. Подхвърли многозначително разрушителя. Чука го разбра.

Тя набра номера на Пауъл. Мери Нойс се появи на екрана, изслуша Чука и повика Пауъл. Появи се префектът. Слабото му лице беше станало още по-мършаво, под очите му имаше дълбоки сенки.

— Аз… аз… открих нещо, което може би ви интересува, мистър Пауъл — запелтечи Чука. — Току-що го намерих. Онова момиче, дето го отведохте от мойта къща, трябва да го е оставило тук.

— Какво е оставило, Чука?

— Пистолета, с който е убит баща й.

— Не може да бъде! — Лицето на Пауъл изведнъж се оживи. — Дай да го видя.

Чука му показа пистолета-кама.

— Той е, дявол да го вземе! — възкликна Пауъл. — Може би не всичко е загубено в края на краищата. Стой там, Чука. Идвам веднага.

Екранът изгасна. Райх стисна зъби и усети вкуса на кръв. Обърна се, изтича навън от „Небесна дъга“ и видя една свободна кабина с монетен автомат. Пусна половин кредит в ключалката, отвори вратата и скочи вътре. Излетя с мощно свистене и малко остана да се блъсне в корниза на една тридесететажна сграда. Виеше му се свят и си даде сметка, че не е в състояние да управлява реактивна кабина или да устройва клопки.

Не се опитвай да мислиш — помисли си той. — Не се опитвай да планираш. Ти си убиец. Роден убиец. Довери се на инстинктите си. Просто изчакай сгодния момент и убий!

Райх с усилие успя да овладее себе си и машината, докато стигна до „Хъдсън Рамп“ и с усилие провря кабината през непредсказуемите, променящи посоката си въздушни течения над Ист Ривър. Инстинктът му на убиец му подсказа да извърши аварийно кацане в задния двор на Пауъл. Не знаеше защо го направи. Когато отвори с блъскане изкривената врата на кабината, от говорителя се разнесе предварително записан глас:

„Моля за вашето внимание. Вие носите отговорност за всички щети, нанесени на това превозно средство. Моля да оставите името и адреса си. В противен случай ще трябва да заплатите и разходите по вашето издирване. Благодаря.“