Алфред Бестър - Унищоженият

Чу се глух взрив и Райх бе повален по очи на земята от силата на експлозията в кабинката. Гърбът му бе нарязан от хвърчащите частици. Втурна се в спалнята, грабна пътната си чанта и се обърна като хванато натясно животно. Ръцете му несъзнателно отвориха чантата и потърсиха касетката с капсулите с поразяваш ефект, които винаги носеше със себе си. Касетката беше изчезнала от чантата му.

Райх се опомни. Усети щипенето на солите в раните и стичащата се по гърба му кръв. Усети, че вече не трепери. Върна се в банята, изключи масажните колани и огледа останките от кабината. През нощта някой бе измъкнал касетката от чантата му и поставил по една капсула във всеки от масажните колани. Празната касетка бе захвърлена зад кабинката. По чудо бе спасил живота си… но от кого?

Огледа внимателно вратата на каютата. Очевидно това бе работа на професионалист. Нямаше никакви следи от насилие. Но кой беше? И защо?

— Копеле мръсно! — изръмжа Райх.

Напълно възвърнал самообладанието си, той се върна в банята, изми се от солите и кръвта и напръска гърба си с коагулант. Облече се, изпи си кафето и се спусна в космическата аерогара, където, след жесток скандал с един митничар надзъртач ( Че настава страх и ужас, и задава се раздор! ), се прехвърли на кораба на „Монарх“, който чакаше, за да го закара в града.

От кораба се обади в „Монарх тауър“. На екрана се появи лицето на секретарката му.

— Има ли новини за Хасъп? — попита Райх.

— Не, мистър Райх. Нищо ново, откакто се обадихте от Спейсланд.

— Свържи ме с „Отдих и развлечения“.

Екранът се покри със зигзагообразни линии и след това се показа блестящият от хром салон на „Монарх“. Брадатият, с вид на сериозен учен Уест старателно подреждаше някакви документи в пластмасови папки. Той вдигна поглед и се ухили.

— Здравей, Бен.

— Хич не ми се усмихвай, Елъри — изръмжа Райх. — Къде, по дяволите, е Хасъп? Мислех, че вече…

— Това вече не е моя работа, Бен.

— Какво значи това?

Уест му посочи папките.

— Тъкмо привършвам. Историята на моята кариера в компанията „Монарх“. За архива. Въпросната кариера приключи тази сутрин в девет часа.

— Какво?

— Да, Бен, Мисля, че те предупредих. Съюзът току-що взе решение, че нямам право да работя в „Монарх“. Шпионажът в полза на една компания е в разрез с моралните ни принципи.

— Слушай, Елъри, не можеш да напуснеш точно сега. Главата ми е пламнала и имам страшна нужда от теб. Някой се опита да ме хвърли във въздуха на кораба тази сутрин. Отървах се на косъм. Трябва да открия кой е той. Нужен ми е надзъртач.

— Съжалявам, Бен.

— Не е задължително да си на щат в „Монарх“. Ще сключим индивидуален договор за оказване на лични услуги. Същият като на Брийн.

— Брийн? Психоаналитикът II степен?

— Да. Личният ми психоаналитик.

— Бившият.

— Какво!

Уест кимна.

— Решението пристигна тази сутрин. Няма вече лични лекари. Ограничава възможностите на надзъртачите. Длъжни сме да бъдем възможно най-полезни на възможно най-много хора. Отпиши го Брийн.

— Това е работа на Пауъл! — изкрещя Райх, — Използва всички мръсни надзъртачески номера, които могат да се изровят от бунището, за да ми прави кал. Опитва се да ми лепне убийството на Д’Кортни, подлият му надзъртач! Той…

— Стига, Бен. Пауъл нямаше нищо общо с това. Нека се разделим като приятели, а? Отношенията ни винаги са били коректни. Нека се разделим коректно. Какво ще кажеш?

— Ще ти кажа да вървиш по дяволите! — изрева Райх и прекъсна връзката. А на пилота каза със същия тон: — Закарай ме вкъщи!

Райх влезе шумно в апартамента си на последния етаж на небостъргача и отново събуди страх и омраза в сърцата на прислугата. Хвърли пътната си чанта на камериера и веднага се отправи към стаята на Брийн. Беше празна. Кратка бележка върху писалището повтаряше информацията, която вече бе чул от Уест. Райх се прибра в своите собствени покои, отиде до телефона и набра номера на Гюс Тейт. Екранът се изчисти и на него се появи надписът:

НОМЕРЪТ ЗАКРИТ

Райх зина от учудване, затвори и след това набра Джери Чърч. Екранът се изчисти и се появи надписът:

НОМЕРЪТ ЗАКРИТ

Райх изключи рязко, объркан обиколи веднъж кабинета, после се приближи до припламващата светлина на сейфа в ъгъла. Включи темпоралната фаза на сейфа и когато се появи многоклетъчната етажерка, посегна да вземе малкия червен плик от преградката в горния ляв край. В момента, в който докосна плика, се чу слабо прищракване. Сви се на две и се хвърли встрани, закрил с ръце лицето си.