Алфред Бестър - Унищоженият

— Заредил е.

— Не е вярно — озъби се Де Сантис. — Не открихме куршум нито в раната, нито в стаята. Нищо не открихме.

— Открихме това, което ни трябваше. Но всичко ми се изясни, след като открих ключа към загадката.

— Никакъв ключ нямаше! — извика Де Сантис.

— Самият ти ми го посочи, Де Сантис. Онова парченце желатин от бонбони в устата на Д’Кортни. Сещаш ли се? А в стомаха му нямаше бонбони.

Де Сантис го изгледа злобно. Пауъл се ухили. Взе един капкомер и напълни с вода една желатинова капсулка. Напъха я в отвора на гилзата над заряда и постави гилзата в пистолета. Вдигна го, прицели се в едно малко дървено трупче на ръба на масата с макета и натисна спусъка. Чу се тъп, глух изстрел и трупчето се пръсна на парчета.

— Бога ми… Това е номер! — възкликна областният прокурор. — В гилзата е имало и нещо друго освен вода.

Започна да разглежда парчетата дърво.

— Не, нищо друго нямаше. Със заряда на една гилза може да се изстреля унция вода. И то с достатъчна начална скорост, че да пробие задната част на черепа, ако се стреля през небцето. Ето защо е било необходимо Райх да стреля през устата. Това обяснява защо Де Сантис намери желатин, но не намери нищо друго. „Куршумът“ просто е изчезнал.

— Дайте това на Моз — промълви прокурорът. — Ей богу, Пауъл, започвам да вярвам, че ще можем да образуваме дело.

— Добре. Сега стигаме до мотива. Сдобихме се с финансовата документация на Райх и нашият счетоводен отдел я прегледа. Д’Кортни е бил притиснал Райх до стената. Райх е разсъждавал така: „Щом не можеш да го победиш, слей се с него.“ Опитал се е да осъществи сливане с Д’Кортни. Не е успял. Затова го е убил. Това приемате ли го?

— Лично аз го приемам. Но дали и Стария Моз ще го приеме? Дайте да видим.

Подадоха и последните перфокарти, оставиха компютъра да загрее, докато премине от режим „Покой“ към режим „Работа“, и го задействаха. Очите на Моз запримигаха, докато размишляваше усилено; стомахът му тихо закурка; паметите му започнаха да свистят и заекват. Пауъл и останалите чакаха с нарастващо напрежение. Внезапно Моз изхълца. Едно нежно звънче зазвъня „пинг-пипг-пинг-пинг-пинг-пинг…“ и принтерът на Моз затрака върху девствената лента.

„МОЛЯ УВАЖАЕМИЯТ СЪД — каза Моз — ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО АКТА ЗА НОН ДЕЦЕТ, ДОСЕЖНО АПЕЛАЦИИТЕ И ПОДПИСИТЕ. СЪДЕБЕН ПРЕЦЕДЕНТ ХЕЙ С/У КОХОУС. КЛЕТВ. ДЕКЛ. И СЪД. РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО ШЕЛИ. ОПА.“

— Какво, по дяволите… — Пауъл погледна към Бек.

— Решил е да се пошегува — поясни Бек.

— Намерил кога?

— Прави го от време на време. Ще опитаме пак.

Отново вкараха информацията в ухото на компютъра, оставиха го да загрее цели пет минути и едва тогава го задействаха. И пак очите му запремигаха, стомахът му загъргори, паметите засвистяха и Пауъл и двата екипа зачакаха с нетърпение. Съдбата на едномесечния им усилен труд зависеше от това решение. Печатащото устройство затрака.

„ДЕЛО №921088. РАЗДЕЛ С-1. МОТИВИ — каза Моз. — ЛИПСВАТ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЕМОЦИОНАЛНИ ПОДБУДИ. ВЖ. ДЪРЖАВАТА С/У ХАНРАХАН, 1202 ВЪРХ. СЪД. 19, КАКТО И ПОСЛЕДВАЩИТЕ СЪДЕБНИ ПРЕЦЕДЕНТИ.“

— Емоционални подбуди? — ядоса се Пауъл. — Моз трябва да се е побъркал! Става дума за лично облагодетелстване. Провери С-1, Бек.

Бек провери.

— Няма грешка.

— Опитай пак.

За трети път включиха компютъра. Този път отговорът беше съвсем точен:

„ДЕЛО №921 088. РАЗДЕЛ С-1. МОТИВИ. ЛИПСВАТ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ С ЦЕЛ ЛИЧНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ. ВЖ. ДЪРЖАВАТА С/У РОЙЪЛ 1197 ВЪРХ. СЪД 388.“

— Правилно ли перфорира С-1? — попита Пауъл.

— Вкарахме всичко, с което разполагаме — отговори Бек.

— Моля да ме извините — заяви Пауъл на останалите, — но трябва да разменя няколко думи с Бек на ниво надзъртачи. Надявам се, че нямате нищо против. — Обърна се към Бек. — Открий се, Джаксън. Долових някакво увъртане в последните ти думи. Искам да…

Наистина, Линк, изобщо нямам представа за…

Ако имаше представа, нямаше да е увъртане, а чиста лъжа. Чакай сега да видя… О, ами да! Я не се втелявай. Не бива ти да се чувстваш неудобно, че шифровчиците още се бавят. — Пауъл заговори на глас: — Бек е пропуснал една малка подробност. Горе шифровчиците, заедно с Хасъп, все още се опитват да разгадаят личния код на Райх. Засега знаем само, че Райх е предложил сливане и му е било отказано. Все още не разполагаме с конкретното предложение и отказ. А Моз тъкмо на това държи. Педантичното му чудовище.