Алфред Бестър - Унищоженият

Хипопотамите стъпкаха огъня, разпиляха го и го угасиха. Пауъл се хвърли в тъмнината, сграбчи Хасъп за ръката и го повлече през поляната към струпания багаж. За малко не падна при сблъсъка с някакво диво животно, но продължи да стиска ръката на Хасъп и най-сетне откри скъпоценната кутийка с филма. В неистовия мрак Пауъл долови френетичните сигнали на бягащите животни. Успя да се измъкне от основния поток, като продължаваше да влачи Хасъп след себе си. Спря се зад дебелия ствол на едно бакаутово дърво, за да си поеме дъх и скрие кутийката в джоба си. Хасъп продължаваше да хълца. Пауъл усети присъствието на Райх на около стотина крачки, опрял гръб в един евкалипт, стиснал в треперещите си ръце лъка и стрелите. Беше объркан, вбесен, ужасен… но все още невредим. Пауъл особено държеше той да остане невредим до Унищожението. Откачи собствената си Защитна преграда и я метна през поляната към жаравата, където Райх със сигурност щеше да я намери. След това се обърна и поведе вцепенения, покорен главен шифровчик към изхода.

Делото на Райх беше готово да бъде представено в Областната прокуратура. Пауъл се надяваше, че е готово и за онова студено, цинично чудовище, жадно за факти и доказателства — Стария Моз.

Пауъл и сътрудниците му се събраха в кабинета на Моз. В средата беше поставена кръгла маса, върху която се издигаше прозрачен макет на основните помещения в Бомонт Хаус с миниатюрни андроидни фигури на главните действащи липа. В отдела за изработване на модели към лабораторията чудесно си бяха свършили работата и дори бяха придали характерни черти на главните актьори. Дребните фигурки на Райх, Тейт, Бомонт и останалите се движеха с характерната походка на своите прототипи. До масата беше струпана цялата документация, която сътрудниците бяха подготвили за машината.

Самият Стар Моз заемаше цялата кръгообразна стена на огромния кабинет. Многобройните му очи премигваха и проблясваха студено. Многобройните му памети бръмчаха и жужаха. Устата му — фунията на високоговорител — сякаш беше зяпнала от учудване пред човешката глупост. Ръцете му — клавишите на сложно пишещо устройство — бяха готови да изтракат най-логичното решение. Моз беше Мозаичният многофункционален компютър обвинител на Областната прокуратура, от чиято тежка дума зависеше подготовката, представянето и даването на ход на всяко полицейско дело.

— Засега няма да безпокоим Стария Моз — заяви Пауъл на областния прокурор. — Да хвърлим един поглед на моделите и да сверим хронологията на престъплението. Вашите хора разполагат с графици за последователността на събитията по време. Следете ги, докато куклите пресъздават действията. Ако откриете нещо, което нашия екип е пропуснал, отбележете си го и после ще го обсъдим.

Кимна към Де Сантис, изтерзания шеф на техническия отдел, който попита с напрегнат глас:

— Едно към едно?

— Ще дойде малко бързо. Направи го едно към две. Една втора забавено движение.

— Андроидите изглеждат неестествени при такава скорост — озъби се Де Сантис. — Губи се целият ефект. Трепахме се две седмици и сега…

— Няма нищо. По-късно ще им се възхищаваме.

Малко остана Де Сантис да се разбунтува, но се отказа и натисна един бутон. Моментално макетът светна и куклите се раздвижиха. Имаше и акустичен фон. Чуваше се откъслечна музика, смях, говор. В голямата зала на Бомонт Хаус пневматичната фигурка на Мария Бомонт бавно се изкачи на подиума с миниатюрна книга в ръка.

— Часът е 11,09 в този момент — каза Пауъл на прокурорския екип. — Следете часовника над макета. Синхронизиран е със забавеното движение.

Потънали в мълчание, хората от правния отдел изучаваха сцената и си водеха бележки, докато андроидите възпроизвеждаха събитията от фаталното събиране у Бомонт. Мария Бомонт пак прочете правилата на играта „Сардина“ от подиума в голямата зала на Бомонт Хаус. Светлините постепенно угаснаха. Бен Райх бавно прекоси голямата зала, мина през концертната зала, зави надясно, качи се по стълбите към картинната галерия, стигна до бронзовата врата, водеща към орхидеения апартамент, ослепи и зашемети телохранителите и после влезе в апартамента.

И отново Райх се срещна лице в лице с Д’Кортни, сграбчи го, измъкна от джоба си смъртоносния пистолет-кама и с острието отвори устата на Д’Кортни, докато старецът висеше в ръцете му слаб и безпомощен. И пак една врата в орхидеения апартамент се отвори рязко и се появи Барбара Д’Кортни в бял като скреж прозрачен халат. Райх се опита да я хване, тя избяга и изведнъж Райх пръсна тила на Д’Кортни, като стреля през устата му.