Алфред Бестър - Унищоженият

Пауъл се загледа в нея.

— Да не би да твърдите, че Райх ви е подвел?

— Че какво друго? — На свой ред и тя го изгледа предизвикателно. — Хайде, надзъртайте. Ако Райх не беше в Резервата, можехте да надзърнете и в този коварен…

— Спрете! — Пауъл я прекъсна рязко. Мина бързо край бариерите пред съзнанието й и в продължение на десет секунди прецизно и изчерпателно надзърта в нея. После се обърна и започна да тича.

— Хей! — извика Дъфи. — Какво отсъдихте?

— Медал за честност — отвърна Пауъл през рамо. — Ще ви го закача веднага щом докарам един човек жив и здрав.

— Не искам един човек. Искам вас.

— В това е проблемът ви, Дъфи. Вие искате всекиго.

— Когооооо?

— Все-ки-го.

НИКАКВИ ШУМНИ РАЗГОВОРИ И СМЯХ… АКО ОБИЧАТЕ!

Пауъл намери своя полицейски сержант в спейсландския театър „Глобус“, където една великолепна артистка еспер вълнуваше хилядите зрители с прочувственото си изпълнение — изпълнение, което разчиташе както на телепатичната й чувствителност към отзвука от залата, така и на изящната й сценична техника. Полицаят, безразличен към обаянието на звездата, изучаваше мрачно залата, лице по лице. Пауъл го хвана за ръката и го изведе навън.

— Той е в Резервата — каза му Пауъл. — Взел е Хасъп със себе си. И багажа на Хасъп. Идеалното алиби. Разстроен е от катастрофата и се нуждае от почивка. И от компания. Има преднина от осем часа.

— В Резервата значи — умисли се сержантът. — Две хиляди и петстотин квадратни мили с повече проклети животни, география и климати, отколкото човек може да види и в три живота.

— Да се обзаложим ли, че Хасъп ще загине при нещастен случай, ако вече не е?

— Не, нямам никакви шансове да спечеля.

— Ако искаме да измъкнем Хасъп, трябва веднага да вземем един хелиокоптер и да тръгваме да го дирим.

— Ъ-ъ. В Резервата не се допускат никакви транспортни средства.

— Но това е извънреден случай. Хасъп е абсолютно необходим на Стария Моз.

— Ами тогава нека онази проклета машина се оправи с управата на Спейсланд. Би могъл да получиш специално разрешение след около три-четири седмици.

— Дотогава Хасъп ще е вече мъртъв и погребан. А не можем ли да вземем радар или сонар? Ако открием схемата на Хасъп и…

— Ъ-ъ. Забранено е внасянето в Резервата на всякакви технически средства, с изключение на фотоапарати.

— Що за Резерват е това, по дяволите?

— Стопроцентова девствена природа за любителите маниаци. Отиваш на своя собствена отговорност. Опасностите придават пикантност на пътуването. Ясна ли е картината? Бориш се със стихиите. Бориш се с дивите животни. Чувстваш се първичен и освежен. Така твърдят рекламите.

— И какво се прави там? Търкат се две сухи пръчки ли?

— Естествено. Ходиш пеша. Сам си мъкнеш храната. Имаш само една Защитна преграда, за да не те изядат мечките… Ако ти трябва огън, сам си го кладеш. Ако искаш да ловуваш, сам си правиш оръжията. Ако искаш да ловиш риба, пак така. Човекът срещу природата. И те карат да подпишеш, че няма да имаш никакви претенции, ако природата спечели.

— Тогава как ще намерим Хасъп?

— Подписваме такъв документ и отиваме да го търсим.

— Ние двамата? Да обходим две хиляди и петстотин квадратни метра? Колко души от вашите хора можете да отделите?

— Може би десетина?

— Което прави двеста и петдесет квадратни мили на полицай. Невъзможно.

— А може пък и да убедите управата… Не. Дори и да успеете, изключено е да ги съберем на съвещание за по-малко от седмица. Чакайте малко! Не бихте ли могли да ги съберете чрез надзъртане? Да излъчите светкавични съобщения или нещо подобно? Вие надзъртачите какво правите в такива случаи?

— Можем да открием даден човек, но не можем да му предадем нещо, ако не е надзъртач, така че… Хей! Че това е идея!

— Кое?

— Човек техническо средство ли е?

— Не е.

— Продукт на цивилизацията ли е?

— Напоследък и това не е.

— Тогава веднага се заемам да попълня екипа и отивам в Резервата със собствена радарна система.

В резултат на това един виден адвокат изведнъж бе обзет от непреодолимо влечение към природата насред деликатните преговори по сключването на важен договор в една от луксозните зали за конференции на Спейсланд. Същото влечение към природата изпита и секретарят на известен писател, един съдия по семейни дела, един експерт, който провеждаше беседа с кандидати за работа в Асоциацията на сдружените хотели, един промишлен дизайнер, един специалист по научна организация на труда, председателят на комисията по жалбите към Конфедерацията на обединените синдикати, директорът на Центъра по кибернетика на Титан, председателят на Комитета по политическа психология, двама министри от кабинета, петима лидери на парламентарни групи и десетки други еспери, пристигнали на Спейсланд по работа или на почивка.