Алфред Бестър - Унищоженият

Религиозен събор в Солар Раймс… стотици пеещи, коленичили поклонници, участващи в някакъв лудешки ритуал по случай лятното слънцестоене. Отрицателен отговор. Регата в „От къщи на Марс“… Малки и големи платноходки, подскачащи по водата като плоски камъчета. Отрицателен отговор. Центърът по пластична хирургия… стотици бинтовани лица и тела. Отрицателен отговор. Състезание по поло с безмоторни самолети. Отрицателен отговор. Горещи серни извори. Бели серни извори. Черни серни извори. Извори без сяра… Отрицателни отговори.

Обезверен и потиснат, Пауъл се отби в гробището „Слънчев ден“. Гробището приличаше на английска градина — настлани с плочи алеи, дъбове, ясени, брястове и мънички, покрити със зелена трева гробове. В стратегически разположени беседки струнни квартети от костюмирани роботи усърдно произвеждаха приглушена музика. Пауъл започна да се усмихва.

В центъра на гробището се издигаше точно копие на катедралата „Нотр Дам“ с грижливо изписан надпис:

„Малката църква в долчинката“. От устата на едно от чудовищата водоливници по кулата ехтеше сладникав глас: СТАНЕТЕ СВИДЕТЕЛИ НА ДРАМАТИЧНИТЕ МОМЕНТИ В ЖИВОТА НА БОГОВЕТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ЖИВИ РОБОТИ В „МАЛКАТА ЦЪРКВА В ДОЛЧИНКАТА“. МОЙСЕЙ НА СИНАЙСКАТА ПЛАНИНА, РАЗПЯТИЕТО НА ХРИСТОС, МОХАМЕД И ПЛАНИНАТА, ЛАО ДЗЪ И ЛУНАТА, ОТКРОВЕНИЕТО НА МЕРИ БЕЙКЪР ЕДИ, ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА БОГ БУДА, ОТКРИВАНЕТО НА ИСТИНСКИЯ И ЕДИНСТВЕН БОГ ГАЛАКТИКА… Малка пауза и после малко по-делово: ПОРАДИ СВЯТИЯ ХАРАКТЕР НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО ВХОДЪТ Е С БИЛЕТИ. БИЛЕТИ МОГАТ ДА СЕ ЗАКУПЯТ ОТ УПРАВИТЕЛЯ. Малка пауза и един друг, обидено-умолителен глас продължи: ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! КЪМ ВСИЧКИ БОГОМОЛЦИ. НИКАКВИ ШУМНИ РАЗГОВОРИ И СМЯХ… АКО ОБИЧАТЕ! Прищракване и друго чудовище водоливник проговори на друг език. Пауъл избухна в смях.

— Би трябвало да се засрамите от себе си — каза едно момиче зад него.

Без да се обръща, Пауъл отговори:

— Извинявам се. „Никакви шумни разговори и смях.“ Но не мислите ли, че това е най-нелепата…

Изведнъж психичната схема му се стори позната и той се обърна рязко. Беше лице в лице с Дъфи Уиганд.

— Ха, Дъфи! — каза той.

Начумереното й лице придоби объркан вид, след това цъфна в усмивка.

— Мистър Пауъл! — възкликна тя. — Симпатичният полицай. Все още ми дължите един танц.

— Дължа ви едно извинение — отвърна Пауъл.

— Чудесно! Тъкмо ще си попълня колекцията. А по какъв повод?

— Че ви подцених.

— С мен все така се получава. — Хвана го под ръка и го поведе по пътеката. — Кажете ми как здравият разум най-сетне възтържествува. Зървате ме пак и изведнъж…?

— Разбрах, че сте най-умната сред всички, които работят за Бен Райх.

— Истина е, че съм умна. Истина е и че съм изпълнявала някоя и друга поръчка на Бен… но в комплимента ви сякаш долавям някакви дълбоки, мрачни полутонове. Каква е причината?

— Опашката на Хасъп.

— Малко повече яснота в началните тактове, ако обичате.

— Отмъкнахте ни опашката, Дъфи. Моите поздравления.

— Аха! Хасъп е любимото ви конче. Като жребче при злополука е загубило най-славната от всички конски прелести. Снабдили сте го с изкуствена, която…

— Не се правете на глупачка, Дъфи. Това няма да ви помогне.

— В такъв случай, умнико, бихте ли заговорили на разбираем език? — Нахаканото й личице се вдигна към него, полусериозно, полушеговито. — За какво, по дяволите, става дума?

— Добре, ще обясня. Пуснахме опашка след Хасъп. Опашка наричаме детектива, шпионина, тайния агент, на когото е възложено да следи и наблюдава заподозряно лице…

— Това ясно. А какво е Хасъп?

— Служител на Бен Райх. Шефът на шифровъчния му отдел.

— И какво съм сторила на вашия агент?

— Следвайки инструкциите на Бен Райх, вие сте го очаровали, запленили, превърнали сте го в нарушител на служебните задължения, от сутрин до вечер, ден след ден сте го държали на пианото и…

— Един момент! — прекъсна го Дъфи. — Този го зная. Малкият безделник. Нека изясним този въпрос. Той ченге ли е бил?

— Хайде сега, Дъфи, ако…

— Попитах ви нещо.

— Да, ченге е.

— И е следял този Хасъп?

— Да.

— Хасъп… Един такъв блед? С пепелява коса? Пепеляво-сини очи?

Пауъл кимна.

— Ах, какъв мръсник — изсъска Дъфи. — Гаден, подъл мръсник! — След това се нахвърли гневно върху Пауъл. — Значи си мислите, че съм от онези, които му вършат мръсната работа, така ли? А сега ме чуйте, надзъртач такъв! Райх ме помоли за една услуга. Каза ми, че тук има един човек, който работи върху интересен музикален код. Искаше да го чуя. Откъде, по дяволите, можех да зная, че това е вашият глупак? Откъде можех да зная, че вашият глупак се прави на музикант?