Алфред Бестър - Унищоженият

— Докладвайте — каза Пауъл.

Полицейският сержант преглътна с мъка.

— Действахме според инструкциите — каза той. — Рунтавата опашка се залепи за Хасъп. Фината тръгна след него. Първия го подвежда момичето на Райх…

— Значи такава била работата, а?

— Ами да. Една малка хубавица на име Дъфи Уиганд.

— Проклятие! — Пауъл се изпъна като струна. Сержантът го изгледа учудено. — Та аз самият я разпитвах. Изобщо… — Овладя се. — Изглежда, и аз съм оплескал работата. Да ни е за урок. Когато човек срещне красиво момиче… — Поклати глава.

— Ами, както ви казах — продължи сержантът, — тя подвежда Рунтавия и тъкмо когато се намесва Финия, Райх отлита за Спейсланд с гръм и трясък.

— Тоест?

— Тръгва с частната си яхта. Катастрофира в открития космос и едва успява да извика бърза помощ. Има един убит. Трима са ранени, включително Райх. Предната част на яхтата е цялата смачкана. Някое парче от разрушен кораб или случаен метеорит. Откарват Райх в болницата, където си мислим, че ще остане известно време. Докато се обърнем, и Райх е изчезнал. Хасъп също. Грабвам един преводач еспер и тръгвам да го търся на четири езика. Никаква следа.

— А багажът на Хасъп?

— И той е изчезнал.

— По дяволите! Трябва да пипнем Хасъп и нещата му. Те са нашият мотив. Хасъп е шефът на шифровъчния отдел на „Монарх“. Трябва ни заради онова последно послание, което Райх е изпратил на Д’Кортни, и неговия отговор…

— Понеделника преди убийството?

— Да. Най-вероятно тази размяна на послания е предизвикала убийството. Възможно е също Хасъп да носи със себе си финансовата документация на Райх. Може би с нея ще можем да покажем на съда защо Райх е имал чудесен мотив да убие Д’Кортни.

— Какъв например?

— В „Монарх“ се говори, че Д’Кортни е бил притиснал Райх до стената.

— А известни ли са начинът и обстоятелствата?

— И да, и не. Накарах Джери Чърч да се открехне и измъкнах всичко от него, но то се оказа доста деликатна работа. Можем да докажем, че Райх е имал възможността да го извърши. Но това би имало смисъл само ако докажем и другите два аспекта. Можем да посочим и начина на извършване на убийството. Но и това би имало смисъл, ако докажем другите два аспекта. Същото се отнася и за мотива на Райх. Те са като трите кола на вигвама — всеки от тях се крепи на останалите два. Поединично не вършат никаква работа. Такова е мнението на Стария Моз. Затова имаме нужда от Хасъп.

— Мога да се закълна, че не са напускали Спейсланд. За тая работа поне ме бива.

— Не обесвайте нос само защото Райх ви е надхитрил. Много народ е надхитрял. Включително и мен.

Сержантът поклати глава мрачно.

— Веднага започвам да надзъртам из Спейсланд за Райх и Хасъп — заяви Пауъл, когато катерът се спусна плавно към херметическия люк, — но първо искам да проверя едно мое подозрение. Покажете ми трупа.

— Какъв труп?

— От катастрофата на Райх.

В полицейската морга, положен върху въздушна възглавница в хладилната камера, трупът представляваше обезобразена фигура с мъртвешки бяла кожа и огненочервена брада.

— Аха — измърмори Пауъл. — Кено Куизард.

— Познавате ли го?

— Един негодник. Работеше за Райх, но стана прекалено опасен, за да му е полезен. Хващате ли се на бас, че онази катастрофа е прикритие за едно убийство?

— Дявол да го вземе! — избухна полицаят. — Онези двама наистина бяха сериозно ранени. Признавам, че Райх може и да е симулирал. Но яхтата беше смачкана и онези двамата…

— Добре, ранени са. И яхтата е смачкана. И какво от това? Устата на Куизард е завинаги затворена и Райх може да се чувства малко по-спокоен. Райх с нагласил тази работа. Никога няма да го докажем, но ако открием Хасъп, няма и да е нужно. Това ще е достатъчно, за да изпратим нашия приятел Райх на Унищожение.

Облечен в моден, боядисан със спрей спортен екип (тази година беше модерно спортните дрехи да бъдат пръскани с боя), Пауъл започна светкавичната си обиколка на полукълбата… Хотел „Виктория“, „Спорт“, „Чар“, „От къщи в къщи“, „Новият Вавилон“, хотел „Марс“ (много шик), хотел „Венера“ (много съмнителен) и още десетки други… Пауъл завързваше разговори с непознати, описваше скъпите си стари приятели на половин дузина езици, надзърташе леко, преди да отговорят, за да се увери, че правилно са схванали описанието на Райх и Хасъп, и неизменно получаваше отрицателен отговор. Винаги отрицателен.

С надзъртачите беше лесно… а те бяха много на Спейсланд, по работа и на почивка… но отговорът винаги беше отрицателен.