Алфред Бестър - Унищоженият

Дръж се здраво, Гюс. Това трябва да е един от убийците на Куизард. Некадърници. И друг път са ме изпускали.

На Тейт му причерня пред очите. Пауъл го усети, че губи съзнание, и се опита да проникне на по-дълбоко ниво:

Дръж се. Дръж се. Дръж се. НЕ СЕ ПУСКАЙ. НЕ СЕ ПУСКАЙ. НЕ СЕ ПУСКАЙ.

Унищожението прие застрашителни размери в подсъзнанието на малкия надзъртач и в този момент Пауъл разбра, че нищо от наученото в Съюза не можеше да попречи на Тейт да се самоунищожи. Нагонът към смъртта взе връх. Ръцете на Тейт се отпуснаха и той падна на земята. След миг вибрациите секнаха, но в тази секунда Пауъл чу глухия задавен пукот на разпадаща се плът. Чърч също го чу и започна да крещи.

Тихо, Джери! Потрай малко. Дръж се!

Ч-чу ли го? ЧУ ЛИ ГО?

Чух. Но опасността още не е минала. Дръж се!

Вратата на заложната къща се открехна леко. Появи се тънък лъч светлина и зашари по пода. Откри голямата сиво-червена локва от човешка плът, кръв и кости, задържа се върху нея в продължение на три секунди, после угасна.

Вратата се затвори.

Готово, Джери. Пак си мислят, че съм убит. Сега вече можеш да изпадаш в истерия.

— Не мога да сляза, Пауъл. Не мога да стъпя върху…

— Не те обвинявам.

Пауъл се задържа с едната ръка, хвана Чърч с другата и го люшна към тезгяха. Чърч се стовари върху него и се разтрепера. Пауъл го последва, с мъка удържайки гаденето си.

Наистина ли смяташ, че това беше един от убийците на Куизард?

Сигурен съм. Разполага с група наемни убийци психопати. Щом арестуваме едните и ги пратим в „Кингстън“, Куизард си набавя нови. Наркотиците ги водят при него.

Но от тебе какво искат? Аз…

Време е да поумнееш, Джери. Те работят за Бен. Бен се е паникьосал.

Бен? Бен Райх? Но това стана в моя магазин. Можех да бъда тук.

Ти беше тук. Според теб това имаше ли значение?

Райх не може да иска смъртта ми. Той…

Наистина ли? — Появи се образ на ухилена котка.

Чърч пое дълбоко дъх. Изведнъж избухна:

— Кучият му син! Проклетият му кучи син!

— Не бива да говориш така, Джери. Райх се бори за живота си. Не можеш да искаш от него да пипа прекалено внимателно.

— Е добре, аз също се боря и това копеле ми помогна да взема решение. Приготви се, Пауъл. Аз се откривам. Всичко, което знам, е на твое разположение.

След като приключи с Чърч и напусна управлението оставяйки зад себе си кошмара с Тейт, Пауъл беше благодарен, че вижда русокосата палавница в своя дом. С черен молив в дясната си ръка и червен в лявата, Барбара Д’Кортни драскаше енергично по стените, стиснала език между зъбите и присвила тъмните си очи от напрежение.

— Баба! — възкликна той с престорено изненадан глас. — Какво правиш?

— Лисувам калтинки — изфъфли тя. — Хубави калтинки за тата.

— Благодаря ти, миличко — каза той. — Това е чудесна идея. Ела сега да седнеш при тата.

— Не — каза тя и продължи да драска.

— Нали си мойто момиче?

— Да.

— Нали мойто момиче винаги прави това, което тата й каже?

Тя се замисли малко.

— Да — отговори тя, пъхна цветните моливи в джоба си, настани се до него на дивана и мушна мръсните си лапички в ръцете му.

— Наистина, Барбара — измърмори Пауъл. — Това фъфлене започва да ме безпокои. Чудя се дали зъбите ти не се нуждаят от скоба?

Това беше само наполовина шега. Понякога наистина забравяше, че до него седи истинска жена. Загледа се в дълбоките тъмни очи, сияещи с блясъка на празна кристална чаша, която очаква да бъде напълнена с вино.

Премина бавно през лишените от съдържание нива на съзнанието и стигна до разбуненото предсъзнание, над което тегнеха мрачни облаци като огромна тъмна мъглявина в небесата. Зад облаците се показа плах лъч светлина, самотен и по детски безпомощен, и станал му толкова скъп. Но сега, докато се промъквате все по-надолу, този светъл лъч напомняше далечното сияние на звезда, която грее с горещата яркост на свръхнова.

Здравей, Барбара. Изглежда, че…

В отговор получи такъв изблик на емоции, че се принуди да се върне назад.

— Хей, Мери — провикна се той. — Ела бързо!

Мери Нойс дотърча от кухнята.

— Проблеми ли имаш пак?

— Още не. Но скоро може и да имам. Нашата пациентка се оправя.

— Не съм забелязала някаква промяна.

— Ела да надзърнеш заедно с мен. Тя установи контакт със своето То. На възможно най-ниското ниво. Малко остана мозъкът ми да направи късо.

— Какво ти трябва? Компаньонка ли? Която да варди тайните на невинните й момичешки страсти?