Алфред Бестър - Унищоженият

— Не, няма други. Сами сме.

Съжалявам, скъпа. Наистина съжалявам, но пак трябва да минем през това мъчение. Има едно нещо, което трябва да видя.

— Не. Не… моля ви. Тук сме само двамата, сами. Моля ви, скъпо видение…

Ще бъдем само двамата, Барбара. Бъди до мен, скъпа. Баща ти е в другата стая… орхидеената стая… и изведнъж чуваме нещо…

Пауъл пое дълбоко дъх и извика:

— Помощ, Барбара. Помощ!

И двамата се изпънаха като струна и се ослушаха. Усещане за топли завивки. Подът е студен под тичащите крака, коридорът сякаш безкраен. Най-сетне стигат до вратата и се втурват в орхидеената стая, и изкрещяват, и се изплъзнат от ръцете на изненадания Райх, който вдига нещо към устата на татко. Какво е това нещо? Задръж кадъра. Фотографирай го. Божичко! Онзи ужасен приглушен гръм. Задната част на главата се пръсва и скъпата, обичана, обожавана фигура се свлича неестествено на земята. Сърцата им се късат от мъка и стенейки, те запълзяват по пода, за да изтръгнат едно зловещо стоманено цвете от восъчнобледата…

За бога, Линк, ставай!

Пауъл се опомни и видя, че Мери Нойс го дърпа да стане. Ефирът бе изпълнен с възмущение.

Не мога ли да ви оставя за момент сами, идиот такъв?

Отдавна ли съм на колене, Мери?

Най-малко половин час. Влязох и ви заварих двамата така…

Открих това, което търсех, Мери. Било е пистолет. Древно огнестрелно оръжие. Вижда се съвсем ясно. Погледни…

Ммммм. Това пистолет ли е?

Да.

Откъде го е взел Райх? Някои музей?

Не вярвам. Сега ще се опитам с един куршум да ударя два заека. Заведи ме до телефона…

Залитайки, Пауъл стигна до телефона и набра ВD 12 232. Тутакси на екрана се появи изкривеното лице на Чърч.

— Здрасти, Джери.

— Здравей… Пауъл. — Беше предпазлив, сдържан.

— Гюс Тейт купувал ли е от теб пистолет, Джери?

— Пистолет?

— Огнестрелно оръжие. Модел от двайсетия век. Използван е при убийството на Д’Кортни.

— Не може да бъде!

— Но е така. И смятам, че Гюс Тейт е убиецът, Джери. Чудех се дали не е купил пистолета от теб. Искам да ти покажа снимката и да се консултирам с теб. — Пауъл се поколеба и след това продължи, като леко натърти следващите думи. — Би ми оказал голяма помощ, Джери, и ще ти бъда изключително признателен. Изключително признателен. Чакай ме. След половин час съм при теб.

Пауъл прекъсна разговора и погледна към Мери. Образ на намигващо око.

Тъкмо малкият Гюс ще има време да се добере до Чърч.

Защо Гюс? Мислех, че Бен Райх е… — После схвана плана, нахвърлен от Пауъл в дома на Аткинс. — Аха, ясно. Това е клопка както за Тейт, така и за Чърч. Чърч е продал пистолета на Райх.

Най-вероятно. Това е само догадка, но Чърч наистина има заложна къща и тя се намира в съседство с музей.

И Тейт е помогнал на Райх да използва пистолета при убийството на Д’Кортни? Не ми звучи много вероятно.

Почти съм сигурен, Мери.

И смяташ да настроиш единия срещу другия.

И двамата срещу Райх. До този момент с традиционните методи нищо не сме постигнали. Отсега нататък ще се наложи да използвам и триковете на занаята. Иначе съм загубен.

Но какво ще стане, ако не успееш да ги настроиш срещу Райх? Какво ще стане, ако се обадят на Райх?

Не могат. Подмамихме Райх да напусне града. Сплашихме Кено Куизард и той хукна да си спасява живота, а Райх тръгна след него, за да го спре и му запуши устата.

Ти си бил голям мошеник, Линк. Хващам се на бас, че наистина си откраднал времето.

— Не съм — каза той. — Лъжливото овчарче го открадна.

Изчерви се, целуна Мери, после целуна Барбара Д’Кортни, отново се изчерви и силно смутен излезе от къщата.

Заложната къща тънеше в полумрак. Единствената лампа на тезгяха очертаваше кръг от мека светлина. Докато разговаряха, тримата мъже ту попадаха, ту изчезваха от осветеното пространство и лицата, и жестикулиращите им ръце блесваха и угасваха в насечен ритъм.

— Не — заяви Пауъл остро. — Не съм дошъл, за да надзъртам. Ще разговарям с вас открито. Може да ви се стори обидно, че приказвам на глас с двама надзъртачи, но според мен това е доказателство за добрите ми намерения. Щом говоря, значи не надзъртам.

— Не е сигурно — отбеляза Тейт. Дребното му лице попадна в светлината. — Лукавството не ти е чуждо, Пауъл.

— Сега е друго. Провери ме. Това, което искам от вас двамата, го искам открито. Разследвам убийство. Надзъртането няма да ми помогне.