Алфред Бестър - Унищоженият

— Извинете, че ви прекъсвам, докторе, но часът изтече, а ви чака важна работа…

— Не се безпокойте, не се безпокойте — прекъсна го Джордан. — И така, драги докторе, ако направите напречен разрез на очния… — и т.н.

В 13,30 ч Пауъл отново обърна внимание на часа.

— Един и половина е, д-р Джордан. Корабът ви излита в пет. Наистина смятам…

— Има време. Има време. Нали знаете приказката за жените и ракетите. Винаги можеш да хванеш следващата. Истината е, драги ми колега, че иначе чудесната ви работа страда от един съществен недостатък. Никога не сте изследвали живия нервен възел с контрастно вещество. Например червеното батрилно вещество на Ерлих или тинтявено виолетово. Бих ви предложил… — и т.н.

В 14,00 ч поднесоха лек обяд, без да прекъсват интелектуалното пиршество.

В 14,30 ч зачервеният и въодушевен д-р Джордан сподели, че се отвращава от перспективата да бъде богаташ на Калисто. Там няма учени. Никакви научни спорове.

Нищо, което да е на равнището на този изключителен семинар.

В 15,00 ч той довери на Пауъл как се е сдобил с омразното си имение. Изглежда, първоначално е било собственост на Крей Д’Кортни. Старият Райх (бащата на Бен) успял по един или друг начин да го отмъкне от него и го приписал на жена си. След нейната смърт останало на сина й. Онзи обирник Бен Райх сигурно е изпитвал угризения на съвестта, защото се отказал от правото си на владение и благодарение на някакъв юридически фокус-бокус Уилсън Джордан се сдобил с него.

— Сигурно още много неща му тежат на съвестта — каза Джордан. — Какво ли не съм видял, докато работех при него! Но всички финансисти са мошеници, нали така?

— Мисля, че това не се отнася за Бен Райх — отвърна Пауъл, решил да бъде великодушен. — Дори му се възхищавам.

— Разбира се. Разбира се — побърза да се съгласи Джордан. — Все пак има съвест, а това е достойно за възхищение. Не бих искал да си помисли, че…

— Естествено — Пауъл смени тона и му се усмихна съучастнически. — Като хора на науката трябва да го осъдим, но като светски мъже можем само да му се възхищаваме.

— Вие наистина ме разбирате! — Джордан прочувствено разтърси ръката на Пауъл.

И в 16,00 ч д-р Джордан обяви на чупещите кръст японци, че с удоволствие предоставя на тези чудесни младежи своите най-секретни разработки върху червения пигмент в ретината, за да подпомогне собствените им изследвания. Предаваше факела на следващото поколение. И с навлажнени очи и сподавен от вълнение глас в продължение на двайсет минути подробно описа йонизатора на родопсина, разработен за „Монарх“.

В 17,00 ч учените от Съюза съпроводиха д-р Джордан до кораба за Калисто. Изпълниха самостоятелната му кабина с подаръци и цветя, а ушите му с благодарствени слова и той отлетя за четвъртия спътник на Юпитер, изпълнен с ласкаещото го чувство, че съществено е допринесъл за развитието на науката и е останал докрай верен на своя благороден и щедър патрон — мистър Бенджамин Райх.

Барбара беше във всекидневната и енергично лазеше на четири крака. Току що беше нахранена и по устата й имаше следи от яйца.

— Хатятятятятя — каза тя. — Хатя.

Мери! Ела бързо! Тя говори!

Ами! — Мери притича от кухнята. — Какво каза?

Нарече ме тата.

— Хатя — каза Барбара. — Хатятятятятя.

Мери го попари с презрението си.

Нищо подобно. Казва Хатя.

И се върна в кухнята.

Но иска да каже Тата. Виновна ли е, че е твърде малка, за да учленява ясно? — Пауъл коленичи до Барбара. — Кажи тата, момиченцето ми. Тата? Тата? Кажи тата.

— Хатя — измяука Барбара галено.

Пауъл се отказа. Заобиколи нивото на съзнанието и навлезе в предсъзнанието. Здравей, Барбара.

— Пак ли вие?

Помниш ли ме?

— Не зная.

Разбира се, че ме помниш. Аз съм човекът, който надзърта в твоя малък, интимен свят тук долу, където цари хаос. Но двамата заедно ще се преборим с него.

— Само двамата ли?

Само двамата. Искаш ли да знаеш коя си? Искаш ли да разбереш защо си се заровила тук долу и обрекла на самота?

— Не зная. Кажете ми.

Добре, скъпо дете. Някога, много отдавна, била си също като сега… едно създание без битие. След това си се родила. Имала си майка и баща. Пораснала си и си станала красиво момиче с руси коси и тъмни очи, и сладка грациозна фигура. Пристигнала си от Марс на Земята със своя баща и си…

— Не. Няма друг освен теб. Двамата сме сами в мрака.

Била си с баща си, Барбара.