Алфред Бестър - Унищоженият

Какво научи?

Д’Кортни е искал да бъде убит.

Не може да бъде!

Може. Искал е да умре. Не е изключено да се е самоубил пред Райх. Спомените на Барбара са много объркани. Този въпрос трябва да се изясни. Трябва да се срещна с лекаря на Д’Кортни.

Значи Сам Аткинс. Той и Сали се върнаха на Венера миналата седмица.

Тогава се налага да пътувам. Имам ли време да хвана кораба в десет? Обади се в Аидълуайлд.

Сам Аткинс, доктор по медицина, еспер I степен, получаваше 1000 кр. за едночасов психоаналитичен сеанс. Хората знаеха, че Сам печели два милиона кредита на година, но това, което не знаеха, бе, че Сам буквално се убива от благотворителна работа. Аткинс беше един от най-ревностните радетели за дългосрочния образователен план на Съюза и водач на Дружеството на еволюционистите, които бяха убедени, че телепатията не е вродена дарба, а латентна способност, заложена във всеки индивид, и може да бъде развита чрез подходящо обучение.

Ето защо пустинната къща на Сам в сухото високо плато извън Винъсбърг винаги беше обсадена от кандидати за безплатна медицинска помощ. Той канеше всички желаещи от по-бедните слоеве да дойдат при него с проблемите си и докато ги лекуваше, се опитваше да провокира телепатичните способности на своите пациенти. Логиката на Сам бе съвсем проста. Ако допуснем, че надзъртането е въпрос на разгръщане способностите на неизползвани мускули, твърде е вероятно да се окаже, че повечето хора са или твърде мързеливи, или им липсва благоприятна възможност да сторят това.

Но когато човек се озове в кризисна ситуация, вече не може да си позволи да бъде мързелив. И Сам беше готов да му предостави тази благоприятна възможност и да го обучи. До този момент можеше да се похвали с откриването на 2% латентни еснери, което беше под средното ниво на резултатите, постигнати при беседите в института на Съюза. Но Сам не се обезкуражаваше.

Пауъл го завари да препуска из алпинеума на пустинната си къща и енергично да унищожава пустинни цветя, въобразявайки си, че плеви, като същевременно разговаряше с двайсетина депресирани пациенти едновременно, които го следваха навсякъде като кученца. Вечните облаци на Венера излъчваха ослепителна светлина. Оплешивялата глава на Сам бе получила розов загар. Той сумтеше и крещеше както на хората, така и на растенията.

— По дяволите! Кой ти каза, че това е сияйно биле? Плевел е. Да не би за пръв път да виждам плевел! Я ми подай греблото, Бърнард.

Един дребен човечец в черни дрехи му подаде греблото и каза:

— Името ми е Уолтър, д-р Аткинс.

— И в това е целият ти проблем — изгрухтя Аткинс, изтръгвайки някаква червена и сякаш гумена туфа бурени. Изпаднала в цветова истерия, тя започна да сменя окраската си и нададе жаловит стон, с което доказа, че не е нито плевел, нито сияйно биле, а смущаващата върба на Венера.

Аткинс я изгледа с неодобрение, съзерцавайки как въздушните мехурчета се пукат с вопъл. После впери гневен поглед в дребния човечец.

— Семантичен искейпизъм, Бърнард. В живота ти определящ е етикетът, а не това, което стои зад него. По този начин бягаш от действителността. От какво искаш да избягаш, Бърнард?

— Надявах се вие да ми кажете, д-р Аткинс — отвърна Уолтър.

Пауъл наблюдаваше с интерес този спектакъл. Приличаше на жива картина от древна библия. Сам, разгневеният месия, гледащ сърдито към смирените си ученици. Около тях — силициевите скали на алпинеума, покрити с разноцветни сухи пълзящи растения на Венера, Отгоре — ослепителното седефено сияние; а зад тях, докъдето стигаше погледът, червената, пурпурна и виолетова пустош на планетата.

— Напомняш ми червенокосата — изсумтя Аткинс на Уолтър Бърнард. — Впрочем къде е тази мнима куртизанка?

Едно красиво червенокосо момиче си проби път през тълпата и се ухили самодоволно.

— Ето ме, д-р Аткинс.

— Добре де, престани да се надуваш само затова, че ти лепнах един етикет, — Аткинс се намръщи и продължи на телепатично ниво. — Доволна си от себе си, защото си жена. Нали така? По този начин се опитваш да избягаш от истинския живот. Но това е химера. „Аз съм жена“, си казваш ти. „Следователно мъжете ме желаят. Достатъчно ми е да зная, че хиляди мъже могат да ме имат, ако им позволя. Това ме прави реална.“ Глупости! Не можеш да избягаш по този начин. Сексът не е илюзия. Животът не е илюзия. Девствеността не е апотеоз.

Аткинс с нетърпение очакваше някаква реакция, но момичето само се усмихваше самодоволно и позираше пред него. Накрая избухна.