Алфред Бестър - Унищоженият

— Татко! — изпищя тя. — За бога, татко!

Отново се затича, после се спря и отстъпи назад, сякаш искате да отбегне някого. Стрелна се вляво и направи полукръг, надавайки диви крясъци, с втренчен поглед.

— Не! — извика тя. — Не! За бога! Татко!

Пак се затича, след това спря и започна да се бори с въображаеми ръце, които я стискаха. Гърчеше се и крещеше, очите й все още втренчени, после се смрази и запуши с длани ушите си, сякаш бе чула някакъв ужасен шум. Падна на колене и запълзя по пода, като стенеше от болка. После спря, грабна нещо от пода и остана така, коленичила, със спокойно както преди лице, като на кукла, и мъртво.

Райх с ужас си даде сметка, че знае какво бе сторило момичето — отново бе преживяло смъртта на баща си. Специално заради Пауъл. И ако бе успял да надзърне в нея…

Пауъл се приближи до момичето и го повдигна от пода. Барбара се изправи — грациозна като танцьорка, несмутима като сомнамбул. Надзъртачът постави ръка на рамото й и я поведе към вратата. Райх през цялото време го следваше с дулото на разрушителя, изчаквайки най-удобната позиция за стрелба. Беше невидим. Нищо неподозиращите му врагове бяха под него, лесна мишена за смъртоносния изстрел. Едно натискане на спусъка щеше да му осигури победата. Пауъл отвори вратата, после внезапно завъртя момичето, притисна го до себе си и погледна нагоре. Райх затаи дъх.

— Хайде — извика Пауъл. — Какво чакаш? Един изстрел стига. И за двама ни. Хайде!

Изпитото му лице изразяваше гняв. Дебелите му черни вежди бяха сключени над тъмните му очи. В продължение на половин минута продължи да гледа нагоре към невидимия Райх, изчакващ, предизвикващ го, изпълнен с омраза. Накрая Райх сведе поглед и извърна лице от човека, който не можеше да го види.

Когато Пауъл изведе покорното момиче през вратата и я затвори тихо след себе си, Райх си даде сметка, че е изпуснал от ръцете си шанса да си осигури безопасност. И беше преполовил пътя към Унищожението.

Представете си камера, обективът на която страда от крайна форма на астигматизъм, тъй че е способен да заснима непрекъснато един и същ кадър — онзи, който е станал причина за повредата. Представете си запис на кристал, който е така непоправимо деформиран, че непрекъснато възпроизвежда един и същ реприз — онази кошмарна фраза, която не може да изтрие от паметта си.

— Намира се в състояние на хистерично връщане към един и същ спомен — обясняваше д-р Джиймс от болницата „Кингстън“ на Мери Нойс и Пауъл в гостната на неговия дом. — Реагира на ключовата дума „помощ“ и отново преживява някакво кошмарно преживяване…

— Смъртта на баща й — каза Пауъл.

— О? Разбирам. Освен това страда и от каталепсия.

— Неизлечимо ли е? — попита Мери Нойс. Младият д-р Джиймс беше видимо изненадан и възмутен. Въпреки че не беше надзъртач, той беше един от най-способните млади лекари в болницата „Кингстън“, до фанатизъм отдаден на работата си.

— В днешно време? В наши дни няма нищо неизлечимо, мис Нойс. Единствено физическата смърт е необратима, но и върху това се работи в „Кингстън“. Изследвайки смъртта от симптоматична гледна точка, ние фактически…

— По-късно, докторе — прекъсна го Пауъл. — Да оставим лекциите за друг път. Тази вечер имаме работа. Мога ли да я използвам?

— Как да я използвате?

— Да надзърна в нея?

Джеймс се замисли.

— Не виждам защо не. Лекувам каталепсията по системата „Deja eprouve“. Надзъртането не би трябвало да попречи.

— Deja eprouve? — попита Мери.

— Дава чудесни резултати — продължи Джиймс възбудено. — Разработена е от Гарт… един от вашите надзъртачи. Пациентът е изпаднал в каталепсия. Това е един вид бягство. Бягство от действителността. Съзнанието е неспособно да се справи с конфликта между външния свят и своето собствено подсъзнание. Ще му се да не се е раждало. Опитва се да се върне назад към ембрионалното състояние. Разбирате ли?

Мери кимна.

— Дотук да.

— Добре. Deja eprouve е стар психиатричен термин от деветнайсети век. Буквално означава „нещо вече преживяно, нещо правено“. Понякога пациентите толкова силно пожелават нещо, че накрая това желание ги кара да си въобразяват, че действието или преживяването, с което нямат нищо общо, е реален факт. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Един момент — започна Мери бавно. — Искате да кажете, че аз…

— Ще ви дам един пример — прекъсна я Джиймс оживено. — Да си представим, че изгаряте от желание да… ами например да сте омъжена за Пауъл и да имате деца. Става ли?