Алфред Бестър - Унищоженият

Мери се изчерви. Със скован глас каза:

— Става.

За миг Пауъл изпита огромно желание да прати по дяволите този добронамерен и нетактичен млад не-еспер.

— Добре — продължи Джиймс, безгрижен в неведението си. — Ако излезете от равновесие, бихте могли да си внушите, че сте омъжена за Пауъл и имате три деца от него. Това би било Deja eprouve. И така, нашата цел е да синтезираме изкуствено Deja eprouve у пациента. Правим тъй, че каталептичното желание за бягство да се сбъдне. Правим тъй, че жадуваното преживяване наистина да се случи. Отделяме съзнанието от по-долните нива, изпращаме го обратно в утробата и го оставяме да си въобразява, че повторно се ражда за един нов живот. Дотук ясно ли ви е?

— Да! — Мери се опита да се усмихне, възвърнала самообладанието си.

— В повърхностния слой на разума… на ниво съзнание… пациентът повторно минава, с ускорени темпове, през всички етапи на развитието. От пеленаче, през детство, юношество, докато достигне пълна зрелост.

— Искате да кажете, че Барбара Д’Кортни ще стане бебе… ще се учи да говори… да ходи…?

— Да. Да. Точно така. Това ще отнеме около три седмици. Докато стигне до сегашната си възраст, ще се е научила да приема действителността, от която се опитва да избяга. Иначе казано, ще е дораснала за това. Както казах, всичко това става на ниво съзнание. По-надолу нищо няма да се промени. Можете да надзъртате колкото си искате. Единственият проблем е… че там долу е доста уплашена. И объркана. Трудно ще се доберете до това, което търсите. Разбира се, вие сте специалист в тази област. Знаете какво да правите.

Джиймс рязко се изправи.

— Трябва да се връщам на работа. — Той се отправи към външната врата. — Радвам се, че мога да ви бъда в помощ. Винаги се радвам на визитите си при надзъртачи. Не мога да разбера защо някои имат враждебно отношение към вас…

Джиймс излезе.

Хм. Многозначителна забележка, тъкмо преди да си тръгне.

Какво искаше да каже, Линк?

Нашият велик и добър приятел, Бен Райх. Райх организира кампания против есперите. Нали знаеш… надзъртачите са една котерия, не може да им се вярва, не са патриоти, те са конспиратори от международен мащаб, хранят се с малките бебета на нормалните и т.н.

Хм? И в същото време подкрепя Лигата на патриотите? Той е отвратителен, опасен човек.

Опасен, но не отвратителен, Мери. Той има чар. И това го прави двойно по-опасен. Хората очакват престъпниците винаги да имат престъпен вид. Е, да се надяваме, че ще успеем да спрем Райх, преди да е станало твърде късно. Доведи Барбара долу, Мери.

Мери доведе момичето в гостната и го настани на ниския подиум. Барбара седеше като неподвижна статуя. Мери я бе облякла в синьо спортно трико и сресала русите й коси назад в конска опашка, привързана със синя панделка. Барбара беше лъсната и издокарана — като прекрасна восъчна кукла.

Прекрасна външност, опустошена отвътре. Проклет да е този Райх!

Какво стана с него?

Вече ти казах, Мери. Толкова бях побеснял в бардака на Чука Фруд, че си го изкарах на онзи червен плужек Куизард и жена му… И когато надзърнах Райх на горния стаж, го провокирах да…

Какво направи на Куизард?

Тотален неврошок. Ела някои път в лабораторията и ще ти покажа. Ново е. Ако станеш I степен, ще те науча. Поразяващият ефект е като на разрушителя, но на психогенна основа.

Смъртоносен ли е?

Забрави ли клетвата? Не, разбира се.

А как успя да надзърнеш в Райх през един етаж?

Телепатия. Стаята за воайори не е била снабдена със звукова инсталация. Оставили открити акустични тръби. И тук Райх допусна грешка. Мислите му се предаваха по звукопроводите и ти се кълна, че се надявах да събере кураж да стреля. Такъв силен шок щеше да получи, че щяха да го цитират в учебниците.

Защо не стреля?

Не зная, Мери. Не зная. Мислеше си, че има всички основания да ни убие. Смяташе, че нищо не го заплашва… За неврошока не знае, въпреки че бързото излизане от строя на Куизард го постресна… Просто не можа.

Може би се е уплашил?

Райх не е страхливец. Не се уплаши. Чисто и просто не можа. Не зная защо. Може би следващия път ще е различно. Затова оставих Барбара Д’Кортни вкъщи. Тук ще е в безопасност.

И в „Кингстън“ щеше да е в безопасност.

Но не и за работата, която аз имам да върша.

?

Подробната картина на убийството е заключена в нейната истерия. Трябва да я измъкна оттам… детайл по детайл. Като се добера до нея, с Райх е свършено.