Алфред Бестър - Унищоженият

— Какво искаш, Пауъл? — обади се Чърч.

— Ти си продал пистолет на Гюс Тейт, нали?

— Глупости — каза Тейт.

— Тогава защо си тук?

— Нима очакваш да не реагирам на такова абсурдно обвинение?

— Чърч те е повикал, защото ти е продал пистолета и знае за какво е бил използван.

Появи се лицето на Чърч.

— Нито съм продавал някакъв пистолет, нито знам за какво е бил използван. Това са моите свидетелски показания. Знаеш какво да правиш с тях.

— О, много добре зная — ухили се Пауъл. — Зная също, че не си продал пистолета на Гюс. Продал си го на Бен Райх.

Лицето на Тейт отново попадна в светлината.

— Тогава защо…

— Защо ли? — Пауъл впи поглед в очите на Тейт. — Защото исках да дойдеш тук и да си поприказваме. Би ли почакал за минута. Искам да приключа с Джери. — Обърна се към Чърч. — Пистолетът е бил в теб, Джери. Ти търгуваш с подобни неща. И Райх го е взел от теб. Това е единственото място, откъдето е могъл да го вземе. И преди сте имали вземане-даване. Не съм забравил аферата „Хаос“…

— Дявол да те вземе! — извика Чърч.

— Струваше ти изгонването от Съюза — продължи Пауъл. — Ти рискува и загуби всичко заради Райх… само защото те бе помолил да надзърнеш в четирима служители от борсата и да му предадеш информацията. Той спечели цял милион от тази афера… ей тъй, като помоли един глупав надзъртач да му направи услуга.

— Той ми плати за тази услуга — извика Чърч.

— Сега не искам нищо друго, освен да ми кажеш за този пистолет — каза Пауъл тихо.

— Пари ли ще ми предложиш?

— Достатъчно добре ме познаваш, Джери. Изхвърлих те от Съюза, защото съм големият моралист Пауъл Праведника, нали така. Мога ли да направя такова непочтено предложение?

— Тогава какво ще ми платиш за пистолета?

— Нищо, Джери. Трябва да ми се довериш, че ще направя каквото трябва. Но нищо конкретно не ти обещавам.

— Обещания вече получих — измърмори Чърч.

— Така ли? Вероятно от Бен Райх, Той лесно дава обещания. Понякога трудно ги изпълнява. Трябва сам да прецениш. Дали на мен да се довериш, или на Райх. Та какво ще кажеш за пистолета?

Лицето на Чърч изчезна в мрака. След кратко мълчание проговори в тъмнината.

— Никакъв пистолет не съм продавал, нито знам за какво е бил използван. Това са свидетелските ми показания за пред съда.

— Благодаря, Джери — Пауъл се усмихна, сви рамене и отново се обърна към Тейт. — Искам да ти задам само един въпрос, Гюс. Да оставим настрана факта, че си съучастник на Бен Райх… че си изкопчил от Сам Аткинс информация за Д’Кортни и си насочвал действията на Райх… Да оставим настрана и факта, че на събирането у Бомонт си отишъл заедно с Райх, за да го предпазваш от опасности и че до ден днешен правиш това…

Чакай малко, Пауъл…

— Не се паникьосвай, Гюс. Искам само да разбера дали правилно съм отгатнал какъв подкуп ти е предложил Райх. С пари не би могъл да те подкупи. Изкарваш прекалено много. И с по-висок пост не би могъл да те подкупи. Ти си един от първите надзъртачи в Съюза. Значи те е подкупил с власт, а? Така ли е?

Тейт надзърташе отчаяно и спокойната увереност, която откри в съзнанието на Пауъл, безразличието, с което възприемаше падението на Тейт като свършен факт, разтърсиха дребния надзъртач със серия шокове, които бяха прекалено неочаквани, за да се окопити навреме. И паниката му се предаваше на Чърч. Всичко това Пауъл бе планирал като подготовка за решаващия момент, който трябваше да настъпи по-късно.

— Райх е могъл да ти предложи власт в неговия свят — продължи Пауъл непринудено, — но е малко вероятно. Той не би се отказал дори от част от своята, а и на теб не ти трябва такава власт. Следователно той ти е предложил власт в света на есперите. На какво е разчитал? Ами той финансира Лигата на есперите патриоти. Моето предположение е, че ти е предложил власт чрез Лигата… Може би чрез преврат? Диктатура в Съюза? Ти сигурно си член на Лигата.

Слушай, Пауъл…

— Това е моето предположение, Гюс — гласът на Пауъл стана по-суров. — И ми се струва, че мога да го докажа. Да не би да си въобразяват, че така лесно ще ви позволим на вас двамата с Райх да разрушите Съюза?

Нищо не можеш да докажеш. Ще…

— Да докажа ли? Какво?

Ако аз отрека, никой няма да ти повярва. Аз…

— Ти си един малък глупак, Гюс. Никога ли не си виждал съд на надзъртачи? Той няма нищо общо с обикновения, където ти полагаш клетва, после аз полагам клетва, а съдебните заседатели се опитват да разберат кой от двамата лъже. Не, малки ми Гюс. В нашия съд се изправяш пред комисия и всички еспери I степен започват да те разследват. Може и да успееш да блокираш двама… Или трима… Но всички не можеш. Казвам ти, че с теб е свършено.