Алфред Бестър - Унищоженият

— Шегуваш ли се. Аз съм този, когото трябва да вардиш. Ела и ме хвани за ръката.

— И с двете си ръце държиш нейните.

— Нямах предвид буквално. — Пауъл погледна смутено спокойното кукленско лице пред себе си и студените отпуснати ръце в неговите. — Да започваме.

Отново заслиза по черните коридори към разположената в дълбините огнена яма, която се намираше в момичето… която се намира във всеки човек… и която е предвечният източник на психическата енергия — безразсъдна, неумолима, вечно клокочеща от несекващия порив към удовлетворение. Усещаше как Мери Нойс мислено пристъпва на пръсти след него. Спря се на безопасно разстояние.

Здравей, Барбара.

— Махай се!

Тук е твоят призрачен спътник.

Блъсна го вълна от омраза.

Помниш ли ме?

Омразата потъна в огъня и на нейно място се надигна вълна от горещо желание.

Бягай, докато е време, Линк. Ако се оставиш да те увлече този сладостно-томителен вихър, с тебе е свършено.

Искам да открия нещо.

Нищо не можеш да откриеш, освен болезнена любов и болезнена омраза.

Искам да разбера отношенията с баща й. Искам да разбера защо е изпитвал чувство за вина към нея.

Добре, аз излизам.

Огнената глъбина отново избълва жар. Мери избяга.

Пауъл се повъртя колебливо около ръба на ямата, опипващ, проучващ, преценяващ. Приличаше на електротехник, който внимателно докосва краищата на оголените жици, за да разбере коя от тях е безопасната нула. До него избухна ослепителна светкавица. Докосна я и зашеметен направи крачка встрани, и усети, как инстинктът му за самосъхранение го обгръща с предпазното си наметало. Отпусна се, позволи да бъде завлечен надолу към вихъра от асоциации и започна да систематизира. С мъка опази основните си критерии, които се разпадаха в този хаос от енергия.

Тук бяха соматичните послания, които подклаждаха огъня: клетъчните реакции, предизвикани от неизброимите, милиарди органически позиви, приглушеното жужене на мускулните тонове, сетивните подмолни течения, кръвообращението, променливите суперхетеродинни сигнали на кръвната рН… всичко това вреше и кипеше в балансираната схема, оформяща психиката на момичето. Непрестанното включване и изключване на невронните вериги бе съпроводено от нестроен пукот, който допълваше този хор със сложните си ритми. Променящите се кухини бяха изпълнени с фрагментарни образи, полусимволи, откъслечни отпратки… Йонизираните зародиши на мисълта.

Пауъл долови частица от образа на експлозивна съгласна, проследи го до буквата П… до сетивната асоциация с целувка, след това по обиколен път стигна до смукателния рефлекс на бебето при сучене… до най-ранния детски спомен… за нейната майка? Не. За дойката. Имаше напластени родителски асоциации… Отрицание. Зачеркване на Майката… Пауъл избягна избухналия по асоциация детски гняв и обида, Синдрома на сирака. Отново тръгна от П и потърси някаква връзка с па… Папа… Татко.

Изведнъж се оказа лице в лице със себе си.

Взря се в образа, олюля се на ръба на умопомрачението, после панически се върна към здравия разум.

Кой си ти, по дяволите?

Образът се усмихна чаровно и изчезна.

П… Па… Папа… Татко. Гореща-любов-и-привързаност-асоциирана-със… Пак се озова лице в лице със своя образ. Този път беше гол, силен; контурите му бяха очертани с ореол от любов и желание. Ръцете бяха протегнати напред.

Изчезвай. Объркваш ме.

Образът изчезна.

По дяволите! Нима се е влюбила в мен?

— Здравей, призрак.

Появи се нейният собствен автопортрет, покъртително окарикатурен, русата коса на масури, тъмните очи като петна, прекрасната й фигура станала плоска и отблъскваща… Избледня и се изгуби, и внезапно пред него се изправи образът на Пауъл — Премогъщия — Покровителя — Пастрока, устремен, опустошителен. Задържа го, вкопчи се в него. Задната част на главата представляваше лицето на Д’Кортни. Пое след подобния на Янус образ, проследи ярката диря от двойки и чифтове, свързвания и раздвоения, докато стигна до… Райх? Невъзм… Да, Бен Райх и карикатурния образ на Барбара, един до друг и свързани като сиамски близнаци, брат и сестра от кръста нагоре, а краката им, разделени, се мятаха и преплитаха. Б + Б. Б и Б. Барбара и Бен. С наполовина обща кръв. Наполовина…

Линк!

Далечен зов. Отнякъде.

Линкълн!

Можеше да почака една секунда. Този невероятен образ на Райх трябваше да…

Линкълн Пауъл! Насам, глупако!