Алфред Бестър - Унищоженият

Пауъл се надигна на колене и запълзя напред, насочил сетивата си изцяло към възприятията на Райх. Отново замръзна на място, когато в главата на Райх прозвуча сигналът ТРЕВОГА. Райх скочи на крака с готовия за стрелба лък и се взря в тъмнината.

— Какво има, Бен? — измърмори Хасъп.

— Не зная. Има нещо.

— По дяволите. Преградата нали работи?

— Все забравям.

Райх клекна и хвърли още дърва в огъня. Но той съвсем не бе забравил преградата. Бдителният инстинкт на убиеца му бе отправил предупреждение, мъгляво, но настойчиво… И Пауъл не можеше да не се възхити на невероятно сложния механизъм за самосъхранение, заложен в човешкия мозък. Отново надзърна в Райх. Несъзнателно бе започнал да си тананика блокиращата песничка, която свързваше с моментите на напрежение: Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор. Зад нея цареше нервна възбуда: растяща решимост да убие бързо… да убие безмилостно… да унищожи сега, а после да подреди следите и доказателствата…

Когато Райх — старателно избягвайки погледа на Хасъп, насочи цялото си внимание към туптящото сърце, което бе неговата цел — посегна към лъка, Пауъл се втурна бързо напред. Но едва направил няколко крачки, сигналът ТРЕВОГА отново прозвуча в съзнанието на Райх и едрият мъж скочи на крака. Този път грабна една горяща главня от огъня и я запрати в мрака, към мястото, където се криеше Пауъл. Всичко стана толкова бързо, че Пауъл не успя да предусети действията му. И щеше да бъде напълно осветен, ако Райх не бе забравил за преградата. Пламтящата главня се удари в нея и падна на земята.

— По дяволите! — извика Райх и се обърна рязко към Хасъп.

— Какво има, Бен?

В отговор Райх издърпа стрелата до мекото на ухото си и насочи върха й към тялото на Хасъп. Хасъп се изправи бързо.

— Бен, внимавай! Целиш се в мен!

В момента, в който Райх пусна стрелата, Хасъп неочаквано скочи встрани.

— Бен! За бога… — Изведнъж Хасъп разбра намеренията му, обърна се и със задавен вик избяга от огъня, докато Райх гласеше втора стрела. В паническия си бяг Хасъп се блъсна в Защитната преграда и когато залитна назад, една стрела профуча край рамото му и се разби в невидимата стена.

— Бен! — изкрещя той.

— Копеле такова! — изръмжа Райх и сложи още една стрела.

Пауъл се хвърли напред и стигна до преградата. Не можеше да мине през нея. Вътре Хасъп пищеше и тичаше край отсрещната стена, докато Райх го дебнеше с наполовина опъната тетива и се готвеше за смъртоносния изстрел. Хасъп пак се удари в преградата, падна, запълзя, изправи се на краката си и се стрелна встрани като хваната натясно мишка. Райх го следваше неотстъпно.

— Господи! — измърмори Пауъл.

Направи крачка назад към тъмнината и трескаво започнала мисли. Писъците на Хасъп бяха разбудили джунглата и се чуваше глух тътен и трополене. Включи се на телепатичния канал и започна да рови, търси, опипва. Не долови нищо освен сляп страх, сляпа злоба, сляп инстинкт около себе си. Хипопотамите, мокри и хлъзгави… крокодилите, глухи, раздразнени, гладни… едни други животни, яростни като носорози, но два пъти по-големи… Четвърт миля по-нататък се обаждаха и слонове, лосове, огромни котки…

— Струва си да опитам — каза си Пауъл. — Трябва да пробия тази преграда. Друг начин няма.

Премести блокировките си към по-високите нива, изолира всичко с изключение на емоционалните сигнали и започна да предава: страх, страх, ужас, страх… — насочи сигналите към най-ниското, примитивно ниво… Страх, Страх, Ужас, Страх… СТРАХ — БЯГСТВО — УЖАС — СТРАХ — БЯГСТВО — УЖАС — БЯГСТВО!

Всички птици във всички гнезда се събудиха с врясък. Маймуните закрещяха в отговор и разтърсиха хиляди клони от внезапно обзелото ги желание за бягство. Откъм езерото се разнесе серия от бълбукащи избухвания, когато стадото хипопотами изплува от плитчините в сляп ужас. Джунглата се разтърси от оглушителния рев на слоновете и от тежкия тътен при паническото им бягство. Райх се ослуша и замръзна на място, забравил за Хасъп, който продължаваше да тича и да хленчи, и да пищи от единия край на преградата до другия.

Хипопотамите бяха първите, които се удариха в преградата в слепия си, лудешки бяг. Последваха ги крокодилите и подобните на носорози животни. Пристигнаха и слоновете. След това и лосовете, зебрите, антилопите… огромни, тежко тропащи стада. Историята на Резервата не познаваше подобно паническо бягство. А и производителите на Защитната преграда изобщо не бяха предвидили такова масово, стремително нападение. Преградата на Райх се строполи със звук, подобен на рязане на стъкло.