Алфред Бестър - Унищоженият

Избухна ослепителна светлина, последвана от силен взрив. Нещо жестоко удари Райх в лявата страна, запрати го през стаята и го блъсна в стената. След това се изсипа дъжд от отломъци. Изправи се с мъка на крака, виейки от объркване и бяс, и повдигна дрехите си от лявата страна, за да види какви са пораженията върху тялото му. Целият беше нарязан, а острата болка подсказваше, че има поне едно счупено ребро.

Чу забързания бяг на прислугата в коридора и извика:

— Никой да не влиза! Чувате ли! Никой да не влиза! Никой!

Препъвайки се в отломъците, започна да събира останките от своя сейф. Откри невронния разрушител, който бе взел от червенооката жена при Чука Фруд. Намери и зловещото стоманено цвете — пистолета-кама, с който бе убил Д’Кортни. В него все още имаше четири неизстреляни патрона, заредени с вода и запечатани с желатин. Пъхна и двете оръжия в джоба на едно ново сако, взе и една касетка с капсули от бюрото и изхвръкна от стаята, без да обръща внимание на зяпналите от учудване слуги.

Райх не спря да ругае през целия път от апартамента на последния етаж до подземния гараж, пусна ключа на собствената си реактивна кабина в прореза с надпис „Повикване“ и зачака. В момента, в който се показа от гаража с ключа на вратата, се появи и един друг наемател, който дори от разстояние личеше, че го наблюдава. Райх завъртя ключа и дръпна вратата, за да скочи вътре. Чу се едва доловимо свистене. Райх се хвърли на земята. Резервоарът на реактивната кабина експлодира. Необяснимо защо не избухна в пламъци. Избълва силна струя гориво и парчета изкривен метал. Райх запълзя отчаяно, стигна до изходната рампа и си плю на петите.

Вече на улицата, с разкъсани дрехи, кървящ и смърдящ на креозотното гориво, направи отчаян опит да намери обществена реактивна кабина с монетен автомат, но не можа. Все пак успя да спре една пилотирана машина.

— Къде? — попита шофьорът.

Райх попи замаяно кръвта и креозота, които се стичаха по него.

— Чука Фруд! — каза той с прегракнал и истеричен глас.

Таксито го прехвърли на „Уестсайдски Бастион“ №99. Райх мина край протестиращия портиер, отстрани от пътя си възмутения администратор и високоплатения шарже д’афер на Чука Фруд и влетя в частния й кабинет — обзаведен във викториански стил, с полилеи от цветно стъкло, прекалено натъпкани дивани и бюро с повдигащ се плот. Чука седеше зад бюрото, облечена в мръсно кимоно и с мръсно изражение на лицето, което се смени с уплаха, когато Райх измъкна разрушителя от джоба си.

— За бога, Райх! — изпищя тя.

— Ето ме, Чука — каза той с дрезгав глас. — Край на облозите. Време е да си открием картите. Този разрушител вече го използвах върху теб. Пак съм навит да го използвам. Ти ме нави, Чука.

Тя скочи от бюрото и изкрещя:

— Магда!

Райх я сграбчи за ръката и я запрати към другия край на кабинета. Тя се блъсна в дивана и се просна върху него. Червенооката телохранителка влезе тичешком в кабинета. Райх беше готов да я посрещне. Фрасна я с ръка по врата и докато падаше, й нанесе удар с пета по гърба и я залепи за земята. Жената се изви и посегна да го хване за крака. Без да й обръща внимание, скръцна със зъби на Чука:

— Хайде, казвай! Защо ми слагаш тези адски машини?

— За какво говориш? — извика Чука.

— Като ме гледаш, за какво, по дяволите, мислиш, че говоря? Хайде да ми гадаеш на кръв. Вече се разминах с три последователни некролога. Докога мога да разчитам на късмета си?

— За какво става дума. Райх? Не мога…

— Става дума за голямото С, Чука, С като смърт. Идвам тук и насила ти измъквам момичето на Д’Кортни. Пребивам от бой дружката ти, после и теб пребивам. Теб ти писва и решаваш да ме очистиш. Така ли е?

Чука поклати глава замаяно.

— Досега три пъти. На кораба, на връщане от Спейсланд. В кабинета ми. В реактивната кабина. Още колко пъти, Чука?

— Не съм аз, Райх. Бог ми е свидетел. Аз…

— Не може да бъде друг, Чука. Ти си единственият човек, който ми има зъб, и единственият, който наема главорези. Следите водят към теб, тъй че хайде да си разчистим сметките. — Вдигна предпазителя от разрушителя. — Нямам време да се разправям с една дребна злобарка и нейните смахнати телохранители.

— За бога! — нададе вой Чука. — Какво мога да имам против теб? Хубаво, буйствал си малко. Понатупал си Магда. Не си първият. Няма да си и последният. Помисли малко!

— Вече съм мислил. Ако не си ти, кой е тогава?

— Кено Куизард. И той наема убийци. Чух ви как двамата…