Алфред Бестър - Унищоженият

— Лъжеш! Това е един от надзъртаческите ти номера. Ти…

— Не е. Ще ти обясня. Знам всичко за теб… Какъв подкуп си дал на Гюс Тейт… какво си обещал на Джери Чърч… Къде си намерил играта „Сардина“… Как си използвал родопсиновите капсули на Уилсън Джордан… Как, за да си създадеш алиби, си извадил куршумите от патроните и после пак си ги направил смъртоносни с няколко капки вода… Дотук все чудесни улики. И обстоятелствата, и начинът са налице. Но липсва мотив. Съдът иска конкретен мотив и аз го нямам. Това те прави свободен гражданин.

— Лъжеш!

— Разбира се, бих могъл да те обвиня във влизане с взлом и опит за убийство… но не си струва. Все едно да гърмиш с детски пистолет, след като ти е засякло оръдието. А най-вероятно ще можеш да се измъкнеш. Единствените ми свидетели са една надзъртачка и едно болно момиче. Аз…

— Лъжеш — изръмжа Райх. — Двуличен, подъл надзъртач. Да не мислиш, че ще ти повярвам? Да не мислиш, че ще продължа да те слушам? Нищо не беше изпипал, Пауъл. Нищо! Провалих те по всички показатели. Затова ми залагаш клопки с адски машини. Затова… — Райх изведнъж млъкна и се удари по главата. — А това е може би най-голямата от всички клопки. И аз влязох в нея. Какъв глупак съм! Какъв…

— Стига! — прекъсна го Пауъл. — Като пощръклееш, не мога да надзъртам. А сега ми кажи какви са тези клопки. Наум.

Райх се изсмя дрезгаво.

— Сякаш не знаеш… Каютата ми на кораба… Номера със сейфа… Реактивната ми кабина…

Почти цяла минута Пауъл се вглъби в Райх — надзърта, възприема, осмисля, После лицето му започна да пребледнява и дишането му се учести.

— Боже господи! — възкликна той. — Боже господи! — Скочи на крака и закрачи объркано напред-назад. — Това е… Това обяснява всичко… Стария Моз е бил прав. Емоционални подбуди. А ние помислихме, че се шегува… И образът със сиамските близнаци в подсъзнанието на Барбара… И чувството за вина на Д’Кортни… Нищо чудно, че Райх не можа да ни убие в къщата на Чука… Но не убийството е най-важното сега. Нещата са по-дълбоки. Много по-дълбоки. И опасни. Повече, отколкото предполагах.

Спря, обърна се и изгледа Райх с изгарящ поглед.

— Ако можех да те убия — извика той, — с голи ръце щях да ти откъсна главата. Щях да те разкъсам на парчета и окача на Галактическото бесило и цялата Вселена щеше да ми е благодарна. Осъзнаваш ли колко си опасен? Осъзнава ли чумата колко е страшна? Има ли смъртта съзнание?

Райх гледаше Пауъл с ококорени от учудване очи.

Префектът тръсна глава нетърпеливо.

— Защо ли те питам? — промърмори той. — Изобщо не разбираш за какво ти говоря. Никога няма да разбереш.

Отиде до бюфета, избра две ампули с бренди и ги напъха в устата на Райх. Райх се опита да ги изплюе, но Пауъл му затисна устата.

— Глътни ги — каза той твърдо. — Искам да се съвземеш и да ме изслушаш. Искаш ли бутилен? Тироксин? Можеш ли да дойдеш на себе си без медикаменти?

Райх се задави от брендито и заломоти ядосано. Пауъл го разтърси и накара да млъкне.

— Чуй ме добре — каза Пауъл. — Ще ти изтълкувам половината от картината. Опитай се да разбереш това, което ще ти кажа. Делото срещу теб е прекратено. Прекратено е заради онези клопки. Ако знаех за тях, изобщо нямаше да го подхващам. Щях да наруша принципите си и да те убия. Опитай се да разбереш това, Райх.

Райх спря да ломоти.

— Не успях да посоча мотив за убийството. Това е слабото място. Предложил си сливане на Д’Кортни и той е приел. Отговорил е WWHG. Което означава, че приема. Не си имал никакво основание да го убиваш. Имал си всички основания да запазиш живота му.

Райх пребледня като платно. Започна лудешки да клати глава.

— Не. Не. WWHG. Предложението отхвърлено. Това е отказ. Отказ!

— Приел е.

— Не. Кучият му син отказа. Той…

— Приел е. Когато научих, че Д’Кортни е приел, с мен беше свършено. Разбрах, че делото ми няма шанс в съда. Но не съм ти устройвал клопки. Не съм влизал в каютата ти. Нямам нищо общо с взривовете. Не съм аз човекът, който се опитва да те убие. Онзи човек се опитва да те убие, защото знае, че аз нищо не мога да ти направя. Знае, че не те заплашва Унищожение. Той винаги е знаел това, което аз току-що открих… че ти представляваш смъртна заплаха за цялото ни бъдеще.

Райх се мъчеше да каже нещо. Стана с усилие от дивана, като ръкомахаше безпомощно. Накрая проговори:

— Кой е той? Кой? Кой?

— Той е твой стар враг, Райх… От този човек няма да се отървеш. Няма да можеш да избягаш от него… да се скриеш от него… и се моля на бога да не можеш да се спасиш от него.