Стивън Бруст - Атира

— И е спрял тук?

— Не знам дали сам е спрял, или майстор Тем го е видял да идва по пътя, или нещо друго.

— Интересно как е умрял — промълви Савн. — Чудя се дали изобщо ще го разберем.

— Не знам. Но ще ти кажа едно: бас слагам, че не е случайно един източняк със сабя да влезе в селото ден преди Юзда да се появи умрял.

Савн го зяпна.

— Източняк ли?

— Какво, ти не знаеш ли за него?

Наистина, появата на мъртвеца съвсем бе избутала от ума му срещата с непознатия скитник. Той смотолеви:

— Май се сещам кого имаш предвид.

— Е, значи схващаш.

— Мислиш, че го е убил източнякът?

— Не знам дали го е убил, но Та каза, че е дошъл от изток, а Юзда дойде точно оттам.

— Дошъл е от… — Савн си замълча; за малко да изтърси, че е дошъл от юг, но премисли и каза: — Ама разбира се, че е дошъл от изток; нали е източняк.

— Все пак…

— Какво друго знаеш за него?

— Съвсем малко — отвърна Корал. — Ти видя ли го?

Савн се поколеба.

— Чух някои неща.

Корал го изгледа намръщено, сякаш забелязал колебанието му.

— Казват, че дошъл на кон.

— На кон? Не съм видял кон. Нито съм чул де.

— Аз пък така чух. Може да го е скрил.

— Че къде ще скрие цял кон?

— Из горите.

— Добре де, но защо ще крие кон?

— Откъде да знам? Нали е източняк; знае ли ги човек как мислят.

— Добре де, и да има кон, това още не значи, че има нещо общо с…

— А сабята?

— Май си прав.

— Е, видя ли?

— Но ако Юзда е бил намушкан, майстор Знахар щеше да го види. Както и аз, впрочем. Нямаше никаква кръв, освен съвсем малко, където главата му се е ударила в дъното на колата, а това е станало чак след като е умрял.

— Това не можеш да го знаеш.

— Майстор Знахар може да го разбере.

Корал го изгледа със съмнение.

— Пък и все едно, рана нямаше — каза Савн.

— Ами, добре. Значи не го е убил със сабята тогаз. Не ти ли говори нещо, че си я носи?

— Може би, но като тръгнеш на дълъг път, може да решиш да…

— А и както казах, дошъл е от изток, и така разправят всички.

— Всички разправят, че го е убил източнякът?

— Добре, ти мислиш ли, че може да е съвпадение?

— Не знам — отвърна Савн.

— Хе. Ако е съвпадение, аз ще… — Савн така и не разбра какво е готов да направи Корал в случай, че е съвпадение, защото той млъкна по средата на изречението и зяпна над рамото на Савн към вратата. Савн се обърна и в този миг всички приказки в стаята изведнъж секнаха.

На прага беше застанал източнякът — съвсем спокоен и загърнат в едно наметало, сиво като смъртта.

Зяпна нагло към дъното на помещението, с неразгадаемо лице, само дето на Савн му се стори, че видя нещо като усмивка, скрита под черните косми, израсли на устната му и завити надолу по ъгълчетата на устата му. След като огледа стаята дълго и съсредоточено, пристъпи вътре и бавно закрачи към тезгяха, докато не застана срещу Тем. Заговори му с глас, който не беше много висок, но се чуваше добре. Рече:

— Имате ли нещо за пиене, дето не мирише на ленено масло?

Тем го изгледа, понавъси се, помръдна нервно и се заозърта из помещението. Окашля се, но не проговори.

— Това за „не“ ли да го приема? — попита Влад.

Някой близо до Савн прошепна, много тихо:

— Трябва да се обадят на Негова милост. — Савн се зачуди кои ли ще да са „те“.

Влад се подпря на тезгяха и скръсти ръце. Савн се зачуди дали това е знак за дружелюбие, или жестът означава нещо съвсем друго при източняците. Влад се извърна с лице към Тем и рече:

— Недалече оттук, на юг, има един рид, над някаква река. Доста хора имаше при реката: къпеха се, плуваха, перяха дрехи.

Тем стисна устни. После проговори:

— Е, и какво?

— А, нищо. Но ако е Мала чука, доста е голяма.

— Мала чука е на север — каза Тем. — Ние живеем под Мала чука.

— Е, това значи го обяснява — каза Влад. — Но гледката наистина е много приятна. Вижда се на мили наоколо. Може ли чаша вода, моля?

Тем заоглежда петдесетината души, побрани в стаята, и Савн се зачуди дали не чака някой да му каже какво да прави. Накрая взе една чаша и я напълни с прясна вода от каната под тезгяха.

— Благодаря — каза Влад и отпи жадно.

— Какво правите тук? — попита Тем.

— Пия вода. Ако искате да знаете защо, ами защото всичко останало има вкус на ленено семе. — Отпи отново, после обърса уста с опакото на ръката си. Някой наблизо прошепна: „Като не му харесва тук…“ А друг изломоти нещо като „надут, като господар“.