Стивън Бруст - Орка

Хъб се появи, точно какъвто ми го беше описала, и ме поздрави така, че направо ми домъчня за Тилдра. Познаваш ли Тилдра? Все едно. Покани ме, отведе ме в същото помещение като теб и там беше Вонит, и изглеждаше точно така, както трябваше да изглежда.

Стана и леко ми кимна — предполагам още не знаеше колко учтива се очаква да е с мен, — и понечи да заговори. Седнах и подкарах направо:

— Дайте ми имената на всички банки, които е намесил Фирис. Вашите не ми трябват, тях ги знаем. Кои са другите?

Тя се намръщи.

— Защо ви трябва да ги знаете? И впрочем, кой сте вие?

— Истинското си име няма да ви кажа; би трябвало да го знаете. А да си измислям нямам енергия. Знаете за кого работя…

— Вие сте джерег!

— Да. И източняк. Да минем на същността. Трябва да знаем с кои банки се е забъркал Фирис и трябва да го знаем, преди да са се закрили.

— Но как може да не го знаете? Как може да… — Изглеждаше много объркана, но нямах интерес да й позволя да се сети; вчера вече бях направил тази грешка.

— Може и да го знаем — отвърнах и я оставих сама да сглоби картинката — погрешно, разбира се. Отвратително лесно е да оставиш хората сами да се излъжат, а те го правят много по-добре от теб. Но докато стигаше до извода, че всичко това е проверка, и решаваше как да реагира, не можеше да допусне възможността да не съм замесен с никого освен с една стара дребна магьосница и една прочута крадла.

— Не ги знам всички — каза накрая. — Знам най-големите, разбира се.

— Размерът няма значение. Имам предвид тези с достатъчно големи вложения, за да са в риск или поне да са сериозно пострадали.

— О! — Изглежда, че това по някакъв начин оправи нещата. Може би беше решила, че не я изпитваме, в края на краищата, а просто не знаем кои са нагазили дълбоко в играта на Фирис. Или си беше намерила някое друго обяснение, не знам. Но получих каквото целях. — Ами, Имперската банка, разбира се.

Де го чукаш, де се пука!

— Да. Продължете.

— И „Търмоули тръст“, и „Хавинджър“.

— Добре.

— Да включа ли трезорите на домовете?

Трезорите на домовете?

— Да.

— Ами, тези, за които знам, са дракон и джегала. И орка естествено.

— Естествено — повторих, като се постарах да не се опулвам прекалено. Трезорът на орка! Трезорът на дракон!

— Мисля, че само това бяха домовете, или поне тези с потенциално опасни вложения.

— Не и джерег?

— Не. Доколкото знам, вие… те са вътре само с дребни разходи. Мисля, че това е било уговорката, за да инвестират драконите.

— Би било логично — отвърнах. Освен това, какво значение има трезорът на джерег, ако всички джереги в Северен пристан и половината в Адриланка вече са влезли? Но пък можеше и да не са — все още не знаех какво ще откриеш в Адриланка, предположението ми се основаваше само на думите на приятеля ти Стони.

Тя продължи да говори и аз слушах, но подробностите не са важни. Изреди двайсет-трийсет банки, тръстове и едри заемодатели, които или фалират, или са застрашени от фалит и, както казах, най-отгоре в списъка — Имперската банка, представляваща Имперския трезор.

Какво става, ако Империята трябва да отстъпи имуществото си заради дългове, Кийра? На кого го отстъпва? В дома Орка сигурно има учени, които си седят и обсъждат такива неща и пишат дебели книги за това, но нищо такова не беше минавало досега през главата ми. Когато най-сетне тя приключи, казах:

— Добре. Точно това ни трябваше.

— Но вие вече го знаехте.

— Може би. Но това не е ваша грижа, нали?

— Всъщност да — отвърна тя и ме погледна може би с лека нотка на подозрение.

Подхвърлих, уж съвсем между другото:

— Вчера са убили Лофтис.

— Така чух — хладно отвърна тя. — Горкият. Властите знаят ли кой го е направил?

— Не.

Тя заоглежда ноктите си.

— Чух, че е обядвал с един източняк, когато е станало.

Беше го чула? Какво пък, това може би обясняваше защо бе готова да повярва, че съм такъв, за какъвто се представям. Още малко и щях да се разсмея.

— Възможно е.

— Прилича на професионална работа.

Погледнах я и алармените звънчета в главата ми заглъхнаха. Разбираше от професионално убийство точно толкова, колкото аз от професионално финансиране. Всъщност не беше професионална работа. Най-малкото не и в стила на джерег. Твърде много хора бяха замесени и твърде много беше оставено на случайността, включително цел, която бе получила възможност да извади оръжие, и свидетел, останал жив. Който и да беше убил Лофтис, не беше домът Джерег.