Стивън Бруст - Орка

— Крадла си значи.

— Така казват.

— Мене два пъти са ме обирали. Първия път беше преди години. По време на междуцарствието. Много млада ми изглеждаш, едва ли го помниш Междуцарствието.

— Благодаря.

Тя се изсмя късо.

— Втория път беше по-наскоро. Не обичам да ме крадат.

— Никой не обича.

— Пребиха мъжа ми — за малко да го убият.

— Аз не бия хората, Майко.

— Само им влизаш в къщите.

Отклоних темата.

— Когато работиш с умствено болни, страх ли те е, че можеш да прихванеш болестта?

— Винаги. Точно затова трябва да внимавам. На никого няма да мога да помогна, ако си заплета мозъка, вместо да разплета този на болния.

— Звучи разумно. Разбирам, че си се занимавала много с това?

— Доста.

— Колко?

— Доста.

— Трябва да влезеш в ума му, нали?

— Да.

Погледнах я.

— Страх ли те е?

Тя извърна очи.

— И мене щеше да ме е страх. Да проникнеш в чужди домове не е толкова страшно, колкото да проникнеш в чужди умове. — И добавих: — Пък и е по-доходно.

Усетих, че Влад ме гледа, и също го погледнах. Беше чул разговора ни и сякаш се мъчеше да реши дали иска да се ядоса. След малко отново наведе очи над документите на масата.

Станах, отидох при кучето и се запознахме. Като че ли все още изпитваше леко подозрение към мен, но изглеждаше склонно да прояви снизхождение. След малко Хвдф’рджаанцъ стана и каза:

— Добре. Ще започна утре.

Когато отидох там рано на другия ден, Влад беше разпънал на масата голям лист — не знам откъде го беше намерил — и го беше нашарил с кръгчета, черти и стрелки. Застанах зад него, погледах малко и попитах:

— Къде е момчето?

— Излязоха да се разходят със старата. Взеха Роуца и кучето.

— А Лойош?

— Хвърчи тука навън. Мъчи се да си спомни дали знае как се ловува.

Личеше му по физиономията, че го е подхвърлил на Лойош и е останал доволен от себе си.

— Някакъв напредък?

Той сви рамене.

— Фирис не е обичал да казва много неща на хората си.

— Кажи ми какво си разбрал.

— „Фирис и компания“ е транспортна компания с около двеста служители. Това е всичко, доколкото мога да преценя. Повечето други неща, които е притежавал, изобщо не са свързани с транспортната компания, притежавал ги е чрез близки — жена му, сина му, дъщерите му, сестра му и няколко приятели. И повечето от тях са в дългове и всъщност никога не са били платежоспособни — всичко от самото начало е било една голяма измама, подлъгал е банки да му отпуснат кредити, използвал е заемите, за да направи така, че фирмите му да изглеждат големи, за да може да вземе нови заеми. Така е действал.

— И ти си го разбрал?

— Да.

— Та ти дори не си счетоводител.

— Не съм. Но не е нужно да го доказвам счетоводно. Разбрах го, защото открих на кои компании е дърпал конците, видях кои са били собствениците им и прочетох бележките му. Във всичко това няма нищо незаконно, но ти дава много ясна картинка, ако поискаш да я видиш.

— Колко голяма е играта?

— Не мога да кажа. Доста голяма, предполагам.

— Какво е правното положение?

— Не знам. Сигурен съм, че Империята ще се опита да разнищи аферата, но ще отнеме години.

— А междувременно?

— Не знам. Трябва да направя нещо, но не знам какво.

Савн и Хвдф’рджаанцъ се върнаха и седнаха до огъня. Жената взе в шепите си ръцете на момчето и започна да ги разтрива. Изражението й отказа и мен, и Влад да задаваме въпроси. Той гледаше мълчаливо. Усетих, че е напрегнат. Заговорих го отново.

— Трябва скоро да предприемеш нещо, нали?

Отвърна ми с полуусмивка.

— Би било добре. Но не мога да си позволя да се издъня в това. Първо трябва да знам какво правя. От което става още по-засукано. — После попита: — Ти защо ми помагаш, впрочем?

— Допускам, че правиш списък на всички фирми, за които си разбрал, и на собствениците им.

— Да. В Градския съвет физиономията ми сигурно им е омръзнала.

— Това може да ти създаде проблем след време.

— Може. Надявам се, че ще съм се разкарал отдавна и ще е все едно.

— Идеята не е лоша.

— Да.

— Не може да се избегне, предполагам. Мислиш ли, че ще е разумно да си изберем някой от играчите и да го понавестим?

— Естествено. Стига да знам какво да питам. Трябва да разбера кой всъщност владее земята и…

Двамата с Лойош реагирахме едновременно на внезапната магия, появила се в стаята, Влад — само миг след нас. И тримата се извърнахме към Хвдф’рджаанцъ, която държеше Савн за раменете и мърмореше нещо. Погледахме ги около минута, но нямаше какво да му се обсъжда. Окашлях се.