Стивън Бруст - Исола

— Но Бедствието на Ейдрон…

— Отново за малко щеше да унищожи света — продължи Сетра. — Но единственото предимство, с което разполагаха боговете, за да го удържат, беше съществуването на Великото море. Ако Великото море го нямаше, По-малкото море като нищо щеше да унищожи целия живот на света. — Сетра поклати глава. — Просто не мога да си обясня как дженоините са измислили начин да произвеждат аморфия.

— Е, измислили са го — казах аз. — Или са намерили друг начин да се сдобият с нея, защото си я имат.

Мороулан и Алийра й разказаха за реката от аморфия, която бяхме намерили, а двамата с Тилдра измърморвахме от време на време в съгласие. След като приключиха, Сетра каза:

— Не мислех, че са способни на това. Все пак не разбирам как биха могли да го постигнат.

Думите й бяха последвани от неприятна тишина, през която, подозирам, че всички размишлявахме над силите на дженоините.

— Те богове ли са? — изведнъж попита Мороулан.

Сетра поклати глава.

— Не мисля. Тилдра?

— Не и по същество. Те самите поне не се възприемат като такива.

— Е, това все пак е нещо — каза Мороулан, точно както си помислих и аз. — В такъв случай как подхождаме към тях? Как се пазим от тях, освен всичко, което правим от хилядолетия?

— Не забравяйте оръжията — намесих се аз.

— Оръжия ли? — учуди се Сетра.

— Имаха цели рафтове с оръжия. Обикновени оръжия, неща, които според мен трябва да са оръжия. Неща, които могат да режат, да мушкат и да правят гадни дупки по тялото. Ако тези кучи синове са толкова страшни магьосници, за какво са им оръжия?

— Добър въпрос — каза Мороулан. — Прав е: колекцията им беше доста внушителна. За какво са им?

— Мисля, че мога да отговоря на това — каза Сетра. — Смятам, че след като се установят тук, възнамеряват да привлекат на своя страна част от гражданите ни и да ги превърнат в обикновена армия.

— Как могат да ги привлекат? — попита Алийра.

— Ако наистина са в състояние да нападнат Глобуса, значи биха могли, потенциално, да получат достъп до умовете на онези, които са свързани с него.

Потръпнах от тази мисъл. Нали и аз бях свързан с Глобуса.

— Я да видим — каза Алийра. — Да обмислим това, което знаем за тях. Тръгнали са срещу майка ми и може би срещу останалите богове. Тъкмо боговете защитават нашия свят — мисля, че вече не разбирам много добре как го правят. Но дженоините се стремят към пълен достъп до нашия свят. Това, което им пречи да го получат, са Боговете на съда, Глобусът, мощта на Дзур планина. Веднъж вече се опитаха да атакуват Дзур планина и не успяха да я завземат.

— За малко — промърмори Сетра.

— Следователно нашата защита на тези неща…

— Защита — повтори с презрение Мороулан, все едно че казваше мръсна дума. — Защо не ги атакуваме? Винаги съм предпочитал атаката пред отбраната.

— Знам. Но ти все още си млад и тепърва имаш да се учиш — каза Сетра.

Той я изгледа я гневно, но тя се обърна към Алийра, без да му обръща внимание:

— Продължавай.

Алийра продължи:

— Защитата ни на тези неща трябва да се организира на няколко нива едновременно. Преди всичко ни е необходима помощта на Боговете на съда, а мисля, че в края на краищата наистина трябва да се посъветваме с Некромантката.

— Да — каза Сетра. — Но каквото и да предприемем, трябва да го направим бързо. Не знаем колко време ще ни оставят. Още по-лошото е, че не знаем къде ще ни атакуват.

— Знаем — изведнъж заяви Мороулан, надигна се и зарея поглед в пространството.

Всички го погледнахме.

— Камъкът Треллан — бавно отрони той. — Всичко се върти около камъка Треллан, или „киранктьор“, на езика на сериолите. Те са успели да намерят от него и го използват. Искаха да отстранят мен и Алийра от пътя си, за да…

Сетра съобрази първа.

— О! Да. Трябваше да се сетя веднага.

После Алийра също разбра и кимна.

— Колко бях глупава! Едно от тези същества можа да спре едновременна атака от две Велики оръжия. А не трябваше да може да спре дори едно от тях. Толкова се ядосах, и се чудех как успя да го направи. Да. Има само един начин. Колко неприятно.

Аз, разбира се, можех да си седя там цял живот, без изобщо да разбера, но Сетра забеляза, че съм объркан, и ме съжали.

— Камъкът Треллан — обясни ми тя — е полезен за боравене с аморфия — суров хаос. Доколкото ми е известно, във вселената съществуват две места, където можеш да намериш аморфия, и и двете са на този свят. Великото море на Аморфия се пази от Глобуса, който се пази от Императрицата, която е пазена от Боговете на съда, от Дзур планина и от Глобуса.