Стивън Бруст - Исола

Щом приключих, се оказа, че от кожената риза все пак е останало нещо, тъй че я навлякох, от което на стомаха ми като че ли му стана още по-студено.

Седях с кръстосани крака пред двамата. Наистина исках да стане това. Не само беше необходимо да си изпълня мисията и да спася света или каквото там по дяволите се опитвах да спася, което най-вероятно беше единственият начин да се измъкна жив от цялата работа, но по-важното, ако успеех да спася Алийра и Мороулан, щеше да е нещо, което никога нямаше да им позволя да забравят, и удоволствието щеше да е много сладко. От друга страна, ако случайно им ампутирах ръцете, щях да се чувствам зле. А това всъщност си беше възможност, въпреки че богинята като че ли не се съмняваше, че ще се справя. Оттук и добавката на кожените ивици: първо, те бяха символично важни като прегради, а символите са много важни във вещерството. И второ, ами сега, ако всичко останало се издънеше, кожените ивици на китките им все пак щяха да са някаква защита от онова, което се канех да им направя.

— Мороулан — казах. — Дай ми дясната си ръка. Алийра, ти лявата. — Направиха го и веригите дръннаха. Хрумна ми шантавата мисъл какво ли щеше да каже моят приятел Айбин, който беше музикант, за нотата, която издадоха прангите — това го споменавам като пример как действа човешкият ум в подобни моменти. Или може би като пример колко шантав беше приятелят ми Айбин, не знам.

— Мога ли да бъда полезна с нещо? — попита Тилдра.

— Не, но благодаря, че попита. Само стой настрана от погледа ми, да не ме разсейваш.

Тя послушно се отдръпна две стъпки назад.

„Добре, Лойош. Сега ми помогни“.

„Ти, разбира се, знаеш какво правиш, нали, шефе?“

„Разбира се, че не. Хайде помагай“.

„Добре“.

Главата ми започна пак да олеква и си напомних, че трябва да дишам плитко; това, изглежда, наистина помагаше. Да се замая по средата на вещерско заклинание нямаше да е в интерес на никого.

„Ще ти следя дишането, шефе“.

„Добре. Давай да почваме“.

Свързването с двамата беше лесно — познавах ги добре.

„Енергия“ е термин, който не мога да определя, поне в смисъла, в който го използвам сега: някак си е неудобно неясен и може да бъде изкривен във всевъзможни чудати значения. Чувал съм чародеи да го използват по много точен и недвусмислен начин, а понякога дори могат да измерват енергията с точни стойности; дори имат дума за „стойност“, макар че в момента не мога да си я спомня. Чувал съм също „енергия“ да се използва в безгрижни разговори като начин нещо неясно и безсмислено да прозвучи като точно и пълно със смисъл: „Разбрах, че е моя, когато усетих енергията, протичаща между нас“. Чувал съм натурфилософи да я използват точно като чародеите и глупаци от всякакъв вид да я използват като влюбените.

Но каквото и да означава, енергията е в сърцевината на вещерството.

След като си разбрал това късче от света, което искаш да промениш, и си настроил волята си към света, какъвто е той всъщност, тогава и едва тогава можеш да започнеш да го променяш; не да го удариш много силно с острото, но предполагам, че това е вярно и за онова, което човек прави с по-обикновените си способности. Разликата е, че когато практикува изкуството на вещерството, човек може всъщност да почувства настройката, да почувства как става промяната. Това чувство го наричам енергия, защото не мога да измисля по-добър термин за него; вътре в самия мен се появява като учестяване на пулса, усещане, че за известно време си малко по-жив, и като сигурност в убежденията ти. Извън самия мен… ами работата просто започва да става.

Тъй че, да, свързването с Мороулан и Алийра дойде лесно и енергията започна да се трупа.

Всяко умение — със сигурност всяко физическо умение — всъщност се състои от научаването кои мускули трябва да са напрегнати и кои да са отпуснати, и кога. Усиленото умение идва с усилването на определени мускули и нещо повече, с добиването на по-фин контрол върху определени мускули. В източняшката наука за самозащита например човек трябва да се научи да поддържа определено количество напрежение в палеца, пръстите и китката, тъй че върхът на оръжието да остане на линия: твърде малко напрежение и оръжието може да ти бъде избито от ръката, което е притеснително; твърде много и човек може да реагира прекалено бавно, което е също толкова притеснително. Всъщност за да ви покажа колко тънко може да е, първата ти стъпка в усвояването на изкуството е когато наложиш контрол над кутрето си. След това човек усвоява подходящото количество напрежение за изнесеното напред коляно и стъпалото, което е отзад, и т.н. Това е трениране на ума и мускулите, които при новака непрекъснато са в спор помежду си, а при майстора са толкова силно свързани, че е невъзможно да отделиш съзнателно взетите решения от това, което решават тренираните мускули. Това състояние имаме предвид, когато говорим за „рефлекси“, които могат да разкажат много за самия теб.