Стивън Бруст - Исола

— Капан ли е? Виж ти. Трудно ми е да го повярвам.

Мороулан изсумтя.

— Как така са ви оставили оръжията? — попитах.

— Можеш ли да допуснеш, че ще искат да ги пипнат или дори да се приближат до тях? — отвърна с въпрос Алийра.

— Разбирам. Значи имате си оръжията, но не можете да ги използвате.

— Ами, сигурно си забелязал, че нямаме връзка с Глобуса.

— Хм… — казах, понеже този дребен факт наистина ми се беше изплъзнал. — Я да видим сега дали можем да ви измъкнем от тия неща.

— Успех — каза Алийра.

— О?

Огледах ги. Имаше малко празно място, колкото да стигна до белите глинени гърнета на няколко крачки от стената (въздържах се да погледна съдържанието им), но не повече. Веригата беше дебела и като че ли от някакъв материал, подобен на желязо, само че по-гладък и…

— Няма ключалка. Не се отварят.

— Моментално го забеляза, нали? — каза Алийра.

— Майната му. Как ви ги поставиха, между другото?

— Не знам — каза Мороулан.

Погледнах ги.

— Тъй. Значи седите си тука и не можете да мръднете, да се измъкнете или да направите каквото и да било. Добре. Толкова неща съм насъбрал да ви кажа през годините.

— Много смешно, Влад — каза Мороулан.

„И аз мисля, че е смешно, шефе“.

— Мислите ли, че пристигането ни тук е засечено? — попита Тилдра.

— Няма как да го разбера — каза Мороулан.

— Склонна съм да допусна, че е — каза Алийра.

— Добре. Така нещата стават по интересни. Някой от вас да има предложение как да ви измъкнем от тези пранги?

— Трябваше да доведеш Кийра — каза Алийра.

— Да бе. Обаче нещо се разсеях и съм забравил да я пъхна в джоба си.

Клекнах до Мороулан и огледах прангите. Бяха съвсем гладки, все едно че бяха направени и оформени около китките му от някакъв непознат за мен материал. Нещо много твърдо, мътносиво и яко поне колкото желязо.

— Как дойдохте тук? — попита Алийра.

— През прозорците на кулата ми — каза Мороулан. — Използвал е Маготрепач, за да намери Пътедир.

— Чернопрът всъщност, но общо взето — да.

— Значи прозорецът още е отворен?

— Не е — отвърнах.

— Е — каза Мороулан.

— Ще се съобразя с експертното ти мнение.

— Отворен е — каза Мороулан. — Но не знам как можем да стигнем до него без помощта на силите, до които няма достъп оттук, тъй че все едно, че не е.

— Дженоините имат ли достъп до тези сили? — попита Алийра.

— Моля? — каза Мороулан.

— Могат ли да стигнат до нашия свят с помощта на прозореца?

Много тихо, под носа си, Мороулан изруга.

— Не бях помислил за това.

— Предполагам, че и Сетра не се е сетила.

Мороулан и Алийра бяха братовчеди, от дома на Дракона. Мороулан беше от онези типове, дето ходят на стилист поне веднъж в неделята и много се грижат за ноктите си; на младини е овършавал с меча си цели села, когато му се скапе настроението. Алийра беше ниска за драгарка (все пак по-висока от мен, разбира се), стегната, много интелигентна и си падаше по дуелите повече от всяко друго забавление, за което можете да се сетите. И двамата бяха по-големи магьосници, отколкото аз ще бъда някога, макар и малко засенчени от връзката си със Сетра Лавоуд — но това само означаваше, че често пъти ги подценяваха.

И двамата носеха Велики оръжия — тях рядко ги подценяваше някой.

Мороулан не мразеше източняците толкова, колкото бихте очаквали. Алийра не мразеше мен толкова, колкото бихте очаквали. Как точно се забърках с тия двамата е дълга история и едва ли си струва да я повтарям, но може да се каже, че през годините връзката с тях ми беше донесла повече добро, отколкото лошо — поне до този момент.

Огледах веригите на Мороулан, където се свързваха със стената, и не видях нищо, по което да може да се поработи — все едно че бяха излети още когато стената е била построена. Самата стена приличаше на каменна, само дето камъни нямаше, всичко беше едно цяло, все едно че някой я е изсякъл от планинска скала. Какво пък, защо не? Сетра беше направила нещо такова. Нейните стени, разбира се, не бяха толкова гладки.

— Изглежда, не бързат много — рекох.

— Докато не докажем противното, можем да допуснем, че ни наблюдават и слушат — каза Алийра. — И тъй като знаят, че са хванали всички ни в капана, не им се налага да бързат, а като слушат, могат да извлекат полезна информация.

— Например факта, че могат да използват прозореца, за да стигнат до нашия свят — каза Мороулан. — Който ти преди малко беше така любезна да съобщиш.

— А ти пък даже го повтаряш в случай, че са го пропуснали.