Стивън Бруст - Исола

— Но — продължи Сетра, преди да съм се отвял, — Непознаваемото по дефиниция е безформено: целостта на съдържание при несъществуване на форма. Какво става, когато Непознаваемото придобие форма? Един възможен отговор е, че престава да бъде непознаваемо. Веднага щом се е появило Морето на Аморфия, трябвало е рано или късно да се появи богиня на име Вийра, която да кодифицира и дефинира Древната магия и да е способна да борави с нея; и един сериол на име Клъ!нг Фр’нгта, който направил Древната магия досегаема, като я въплътил в предмети, замъгляващи разликата между одухотворено и неодухотворено; и един човек — имаше предвид драгар — на име Зерайка, която да сътвори Глобус, който да направи тази сила достъпна за всеки ум, който може да се дисциплинира и да изучи шаблоните и кодовете, посредством които Глобусът прехвърля суровата сила на аморфия в пръстите, оформящи реалността. Така Непознаваемото отново става познаваемо и е сила, несъществуваща, доколкото знам и доколкото Некромантката е могла да установи, никъде другаде във вселената — всъщност във всяка вселена, защото съществуват повече от една вселени, както доказа Некромантката.

Тук малко се позатрудних, но просто го оставих настрана за бъдещи разсъждения и продължих да я слушам.

— И тъй, в нашия свят, благодарение на боговете, тази сила съществува, а някъде съществуват дженоините, изпълнени с жажда за власт и с омраза към онези, които са унищожили събратята им… или така поне съм убедена, че бихме могли да мислим за чувствата им, без да се отклоняваме много от истината… Кой е този, Влад, който би могъл да ни защитава от този ревнив и разгневен вид, който възприема всички ни като разбунтували се научни обекти — като опитни плъхчета, вкарани в лабиринт, от който не само сме се измъкнали, но сме избили наблюдателите си и сега в своята арогантност управляваме лабиринта както намерим за добре и не искаме да позволим на онези, които са го построили, дори да наблюдават? Кой би могъл да ни защити от дженоините?

Досетих се какъв може да е отговорът и се оказах прав, но не я прекъснах.

— Боговете — каза Сетра. — Над всичко друго, това е тяхната главна задача. Мястото, което наричаме Пътеките на мъртвите, е разположено, както мисля, че знаеш повече от всеки друг, както в нашия, така и извън нашия свят, а в самото му ядро се намира мястото, което наричаме Залите на Съда, защото според нашите легенди след смъртта си отиваме там, за да бъде подложен на съд животът ни. И доколкото ни е известно, това общо взето си е самата истина. Знам как работи умът ти в момента, Влад, и виждам проблясък на разбиране в очите ти. Подозирам, че започваш да съзираш истинското предназначение на Залите на Съда.

Преглътнах. Права беше. Имах проблясъци.

— Да — продължи тя. — Тъкмо там боговете отсяват душите така, както един сериол отсява златото в планински поток. Боговете търсят тези, които може да са им полезни в дългата им война. Тъкмо в Залите на Съда те съзират понякога онова, което за нас е бъдещето, и се опитват да тълкуват тези свои прозрения, и се подготвят да отвърнат на всяка заплаха, която може да се появи. Седят там и онези, за които преценят, че са ценни, ги довеждат пред тях, след смъртта им, само поради тази причина. Това е начин да трупат сили, с които да защитят своя свят.

— Своя свят ли? — попитах. Бях доловил някакво значение в това.

Тя кимна.

— Да. Своя свят, не нашия.

— Схванах.

— Да. И при този преглед на мъртвите се оказва, че някои са безполезни за тях. На тях позволяват да се преродят или ги взимат за слуги в Пътеките на мъртвите — онези, облечените в пурпурните халати. Други притежават умения, които някой ден може да се окажат полезни, тях ги задържат в Пътеките на мъртвите в случай, че се окажат някой ден необходими, или биват преродени в обстоятелства, в които уменията им могат да се развият. Неколцина се подлагат на обучение в божественост, а един много малък брой се връщат отново, като немрящи, тъй като ползата им за света не е приключила с живота им. Преди години аз се оказах една от тях.

Кимнах.

— Добре, добре. Май започнах да вдявам.

— Нали? Но точно оттук нещата започват да стават сложни.

Завъртях очи.

— Престани, Влад. Тази твоя физиономия не е от най-симпатичните. Послушай ме и се опитай да разбереш.

Въздъхнах.

— Добре. Давай нататък.

Сетра кимна.

— Казах ти за боговете и за дженоините, но има и други фактори, и главният от тях са сериолите. Ти никога не си срещал сериол… Срещал си? Виж ти. Не знаех, или съм забравила. Но съм сигурна, че не знаеш много за тях. Аз също знам много малко за тях, въпреки че съм си имала работа с тях повече от всяко друго човешко същество на света.