Ребека Брандуейн - Дива кръв

Слейд просто не можеше да си позволи лоша реколта, защото когато отиде да уреди смяната на собственика, разбра, че Джонатан не само е ипотекирал фермата, но от два месеца не е плащал лихви и банката го е предупредила, че ще му вземе земята. С последните си пари Слейд погаси дълга към банката. Сега зависеше напълно от фермата и трябваше да се справи с всичко, ако не искаше да поеме отново пътя на наемен убиец и картоиграч.

Със същата решителност, с която беше усвоил изкуството да стреля, сега се залови за фермерската работа. Всяка вечер, щом прибереше децата и ги сложеше да спят, той сядаше над книгите, за да разшири познанията си по земеделие и животновъдство. Така можа да внесе подобрения не само в своята ферма, но и в тези на Фремънт и на Гюс.

Когато с април дойдоха дъждовете, нивите и на тримата бяха вече засети и всеки беше инсталирал новата си напоителна система. Слейд я конструира от железни цистерни и дълги надупчени тръби с надеждата, че тя ще опази реколтата през продължителното, горещо и сухо лято, което скоро щеше да настъпи.

Откакто бяха починали родителите й, Рейчъл първа година можеше да не излиза в полето и тя ревностно се залови за пролетното чистене. Чекмеджета и рафтове трябваше да се изпразнят от скромното им съдържание, да се измият със сапун и отново да се подредят. Желязната кухненска печка трябваше добре да се почисти от петната пръснала мазнина. Зимните дрехи и постелки да се изперат, изсушат и грижливо да се подредят в скриновете от кедрово дърво, а между тях да се сложат кесийки с дъхави треви срещу молците. Летните дрехи и постелки трябваше да се извадят на двора и да се проветрят. Рейчъл с радост разтвори широко всички прозорци, за да влезе слънце, а после се залови да бърше стъклата, докато заблестят. Пепелта от камините трябваше да се изгребе и да се почистят комините. Мебелите да се лъснат, килимите да се изтупат, от подовете да се измете внесеното от обора сено, старателно да се изстържат следите от кални обувки.

От мазето трябваше да се изхвърлят зеленчуци и плодове, които се бяха развалили въпреки студа. Оборът да се изрине, кочината и кокошарникът основно да се изчистят. Градинката на Рейчъл трябваше да се прекопае, за да се насадят зеленчуците и ягодите, от които наесен ще приготвя зимнина.

Андрю и Нейоми й помагаха колкото можеха, а Тобиас наблюдаваше любопитно от сандъка си цялата тази суматоха.

Наред с пролетното чистене Рейчъл си вършеше и всекидневната работа. Тя хранеше и поеше добитъка, готвеше, кърпеше, шиеше, переше дрехите на мъжете и на децата. Но работата не й тежеше. Особено удоволствие й правеше да натовари на колата малките, които бяха целия ден при нея и да откара обеда на мъжете, които работеха в полето. Това беше повод да види Слейд, защото въпреки твърдите си намерения и решения, Рейчъл трябваше да признае, че той продължава да я привлича като магнит.

Тя наблюдаваше тайничко високата му стройна фигура, когато крачеше след плуга, или вадеше от браздите тежки камъни. На мекото пролетно слънце тъмната му кожа се превръщаше в бронз, контрастираше още по-силно с тъмносините му очи и ослепително белите зъби. Не й отбягваше също, че, мокри от потта, ризата и панталонът му плътно прилепваха към якото красиво тяло и под тях ясно се очертаваха силните мускули на ръцете и краката. Когато денят беше много горещ, той сваляше ризата и гладката му гола плът светеше, мокра от потта, на жълтата слънчева светлина.

Тогава Рейчъл си спомняше какво бе изпитала, когато той лежеше върху нея, когато докосваше мускулестия му гръб и го притискаше към себе си. В такива мигове силната пареща болка отново я изгаряше. Понякога усещането беше толкова силно, че едва се сдържаше да не прилепи устни към кожата му, за да изближе потта, избила по гърдите, както той беше близал трапчинката между нейните гърди, преди влажната му уста да погълне пъпката на гърдата, а езикът му да я опари. Неканените спомени бяха често толкова възбуждащи, че трябваше да затвори очи и да прехапе устна, за да овладее чувствата, които я обземаха и да не нададе висок, издайнически вик.

Дори да забелязваше нещо, Слейд не се издаваше.

Когато се появяваше по обяд в прерията, Рейчъл изобщо не подозираше с какво удоволствие Слейд Меверик би дръпнал кърпата от главата й, би разпилял фибите, за да се развеят русите й къдрици свободно на пролетния вятър, да се увият около стройното й младо тяло. Не подозираше как силно мечтае той да я хвърли в избуялата зелена трева, да разкопчае копченцата на блузата, да види пълните й закръглени гърди, голи и златни под слънцето, да целува закопнелите за милувки розови пъпки.