Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Вземай! — Джонатан побутна писалката и листа към шурея си. — Тези неблагодарни копелета са вече твои! Вземай ги и пукни! А сега се разкарвай! Остави ме на мира! Хайде, остави ме най-сетне на мира!

— По-полека, Бийчъм. По-полека. Ще трябва да си уредим и сметките около строежа на къщата ти. — Слейд пъхна ръка в джоба си. — Ето ти квитанциите за всичко, което съм платил. А сега си искам парите, веднага и до пени.

Очите на Джонатан едва не изхвърчаха от орбитите, той пребледня, като зърна купчината сметки, които Слейд му пъхаше под носа. Не беше забравил също, че под масата има насочен срещу него пистолет.

— Ама, ама ти да не се надяваш случайно, че ще ти платя лайнените сметки! — изпелтечи той гневно. — От войната насам и на сън не съм виждал толкова пари. Пък и не съм те молил да правиш каквито и да било подобрения във фермата ми.

— Уф, колко жалко! — изръмжа Слейд. — Но аз направих подобренията, а ти ще ми ги платиш. И те предупреждавам, Бийчъм: Днес пръстите просто ме сърбят да напъна спусъка, да го знаеш! Тук е толкова шумно, че си залагам главата, никой няма да чуе изстрела на моя „Диринджър“. Той не гърми като „Миротворците“. Тоя прави само едно тихичко… бум.

В този миг на пияния Джонатан му се стори, че вече е чул изстрела и подскочи, ужасен. Загуби равновесие и се стовари на пода заедно със стола си. Още лежеше и пъшкаше, докато Слейд си запали пура и запуши с нескрито удоволствие. Миг по-късно, разбрал, че не е прострелян от куршум, Бийчъм се изправи с мъка на крака, вдигна стола и пак седна. Изпитаният ужас го накара да се почувства унизен и бесен, но и малко го отрезви. Гласът му беше вече много по-ясен, когато каза:

— Не беше никак смешно, Меверик.

— Не съм и искал да бъде. Е, хайде, дай си ми парите, Бийчъм.

— Ама нали ти казах, че… че нямам какво да ти дам. — Джонатан размисляше трескаво, но не намираше решение на дилемата. Изведнъж му хрумна нещо. — Защо не хвърлим едни карти? Друм, или покер? Една игра. Който спечели, получава всичко.

— Нали твърдеше, че нямаш пари? — попита Слейд и пое дим от черната си пура. — Какъв ще ти е залогът?

— Моята ферма — заяви Джонатан, посегна към уискито, но после отмести шишето. Изглежда, беше намислил нещо. — Вярно, че е ипотекирана — каза той, но все още струва поне колкото проклетите ти сметки. Ако спечеля, е ми ги дадеш и ще забравиш за тях, ако загубя, ще ти припиша фермата срещу тези квитанции.

— Звучи доста добре — съгласи се Слейд. Просто не можеше да повярва в късмета си. Зет му предложи онова, което беше намислил и той — да играят покер.

Поръчаха ново тесте карти. Момичето, което го донесе счупи печата и скъса лентата. Слейд му каза как да меси картите, как да цепи, а после да даде на всеки по пет карти. Слейд и Джонатан ги поеха и се спогледаха. Залогът беше предварително уговорен и не поставиха доуточнителни условия.

— Карти, джентълмени? — попита лаконично момичето изгледа нахално майстора на пистолети.

— Три — измърмори Бийчъм.

— Една — каза Слейд и се засмя в себе си, поемайки картата, която момичето му подаде — беше дама пика Добро предзнаменование. — Е, Бийчъм? Играй, или се предавай! Какъв ти е анонсът?

— Три еднакви — ухили се триумфиращ Джонатан и хвърли картите си на масата, сигурен, че е спечелил. — Аса! Виж ги и плачи, Меверик!

— Не тази вечер — каза тихо Слейд и изразът на лицето му накара Джонатан да усети как кожата му настръхва. — Първо правило на фермера: брой пилците, след като се излюпят. — И той хвърли спокойно картите си на масата, обявявайки: — Фул. Доколкото знам, той бие твоите три аса.

Сега Слейд Меверик извади от джоба си втория документ, съставен от Етууд и Литъл, и го хвърли на Джонатан.

— Струва ми се, че ми дължиш една ферма, Бийчъм — заяви той победоносно. — Подпиши над щрихирания ред и аз още утре заран ще съобщя за смяната на собственика.

— Копеле проклето! — изсъска, Джонатан, бесен от яд, когато видя документа. — Нагъл, подъл мръсник! Ти още с пристигането си искал да ми вземеш фермата, нали? А тази вечер си ме проследил като пес, за да ми я свиеш. Как иначе щеше да държиш готовите документи в джоба си, крадецо проклети? Не ти ли стигаше, дето ми сви децата? Но на тебе ти трябва и фермата, така ли? Само че аз няма да подпиша! Чу ли ме добре? Аз просто няма да подпиша проклетата хартия, гадняр с гадняр!

— Значи няма да си удържиш на думата, а, Бийчъм?! — попита Слейд с престорено дружелюбен глас. — Не е много разумно. Сигурно си забравил за моя малък „Диринджър“ под масата. Ако правосъдието разбере, че ти, страхливо псе, си се опитал да не си платиш дълга на карти, много се съмнявам дали ще ми сложат и парична глоба, задето съм те претрепал. Той си пое въздух и продължи: — Аз чакам, Бийчъм и пръстът ми на спусъка става все по-нервен. Размисли добре, а междувременно не забравяй: ако вземеш погрешно решение, то ще ти е последното. Така, а сега казвай, Бийчъм, да, или не?