Ребека Брандуейн - Дива кръв

Под опитните пръсти на Слейд зърното на гърдата й набъбна, изпъна плата на корсажа и вълни на удоволствие, каквото не бе изпитвала, сякаш заструиха от пъпката. Шокът беше толкова силен, че Рейчъл направо се вцепени от ужас пред това, което ставаше. Тя не знаеше докъде щеше да я доведе, или, още по-лошо, до къде нямаше да я доведе. Защото Слейд Меверик не беше човек, за когото можеше да се омъжи, дори ако той се изхитри някак да събере парите, даващи възможност на един мъж да направи семейство.

Тази унизителна мисъл сякаш заля Рейчъл със студена вода и я накара да дойде на себе си. Господи, какво й стана, та можа да позволи такива волности на мъж, когото познаваше от два дена. Ако продължи така, той скоро ще се осмели да й запретне полите над кълките, както се постъпва с обикновените курви, с които сигурно си прави кефа из плевните. Не, наистина, какво става с нея? Полудя ли, та му позволи да я целуне, не стигаше това, ами трябваше да си признае, че й беше приятно! Беше достатъчно честна да си го каже, колкото и да беше засрамена.

Ужасена от собственото си държане, Рейчъл почна отново ожесточено да се брани.

— Не се дърпай, миличка — мърмореше успокоително Слейд. — Не се бори с мене, зная, че си темпераментна кобилка, но когато поискам, мога да държа и съвсем нежно юздите. Нека ти покажа…

Устните му отново завладяха нейните и тя изостави протестите и молбите. И понеже не виждаше друг начин да си помогне, сега Рейчъл впи толкова силно зъби в долната му устна, че веднага усети с удоволствие вкуса на кръвта му, бликнала от раничката. Ужасен, Слейд я пусна с вик на болка и скочи на крака. Хвана се за устната и изпсува, когато видя окървавените си пръсти.

— Вещица — изсъска той тихо, а очите му засвяткаха, като погледна пълната й със сено разчорлена коса, бледото й уплашено лице, големите зелени очи и набъбналите й от целувките му устни, разтрепераната й гръд.

Вече не изглежда толкова целомъдрена, тази чудесна госпожица Уайлдър — помисли си доволен, — прилича по-скоро на страстна и многообещаваща жена. Видът й толкова силно го възбуждаше, че Слейд с огромна мъка се сдържа да не се нахвърли върху нея и брутално да я обладае. Беше готов да го направи — призна си той смутено, — ако не беше му разранила така силно устната. Не, изглежда наистина беше загубил всяко присъствие на духа. Защото бранещите се девствени дяволици изобщо не му бяха по вкуса, а изнасилването не беше между неговите начини да съблазнява.

— Госпожице Уайлдър… — подхвана Слейд и й подаде ръка, за да й помогне да стане.

Но тя разбра погрешно намерението му, скочи на крака и му залепи оглушителен шамар. После го отблъсна с все сила, както беше още замаян от удара. Слейд беше толкова изненадан, че политна и се опита инстинктивно да се хване за Рейчъл, за да си възвърне равновесието. Двамата се отърколиха през целия сеновал, а тъй като се озоваха до самия ръб, силата на инерцията ги изхвърли във въздуха и двамата се стовариха върху пода на плевнята.

За щастие няколко от балите, с които Рейчъл бомбардира Слейд, се бяха развързали, те омекотиха удара при падането и двамата не получиха сериозни травми. Слейд пострада повече, беше си навехнал крака, а Рейчъл само си беше натъртила задника и беше сигурна, че поне седмица няма да може да седи. Надигнаха се с пъшкане и се изгледаха ядосано.

— Проклета побъркана женска! — мърмореше Слейд. — Същинско чудо, че не си строших врата! На всичкото отгоре и едва стъпвам.

— Ами аз, ами моя… моя задник — изпелтечи Рейчъл, побесняла от яд. — Сега как ще яздя, бихте ли ми казали? Трябва да се грижа за фермата и за осем деца — забравихте ли, господин Меверик?

— Слейд — подчерта той енергично и не можа да не се ухили, защото тя продължаваше да държи на етикета, въпреки че само допреди малко я беше докосвал повече от интимно. — Името ми е Слейд. След тази сутрин бихме могли, струва ми се, да изоставим формалностите, не си ли съгласна, Рейчъл?

— А-мии… хъм… да-а — мисля, че да — съгласи се тя и цялата пламна, когато погледът й скришом, но толкова непокорно се впери в устата му, напомни й за ласките му и за вкуса на неговата кръв върху устните й. — Съжалявам, че те ухапах и че те удрях — призна си тя разкаяно.

— Аз също съжалявам, че те принудих да го направиш. Нямам навик да… хъм, е, да принуждавам жени, които не желаят… Аз май наистина… хъм, съм се забравил. Млъкна за миг, а после продължи: — Виж какво, Рейчъл, струва ми се, че от самото начало подхванахме всичко не както трябваше, а сега мисля, че поне в името на децата трябва да почнем всичко от начало и да се опитаме, доколкото ни е възможно, да се търпим. Ти какво ще кажеш? Приятели сме, нали?