Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Не ви разбирам, какво става? — попита той жлъчно. — Помислих, че Окс ви ухажва от месеци. Или идва тук само за да се натъпче, та гледа да поотложи деня, в който ще поиска ръката ви? Небеса! Ако е така, бас държа, че той още не ви е целунал… или, може би, все пак?

— Господин Меверик! — протестира Рейчъл, но Слейд я прекъсна, широко ухилен:

— Охо, още не го е сторил, нали? Ами че какво чака? Писмена покана? Велики боже, той бил по-голям идиот, отколкото предполагах — същински позор за мъжкия пол. Добре, че се намират все пак и умни мъже. На мен подобно нещо просто не може да ми се случи. Да пелтеча и да се въртя на пета покрай някаква женска, упорита като магаре? Аз да чакам писмена покана, за да я целуна!

— Сигурно не, защото не мога да си представя, че жена, инатчийка или не, може да ви отправи подобна покана! — ухапа го жлъчно Рейчъл, забравила за миг в яда си колко е уплашена.

— Е, това, госпожице Уайлдър, беше наистина глупава забележка, особено от страна на жена в сегашното ви положение — заяви подигравателно Слейд и обгърна с безсрамен поглед тялото й. — Да си призная, исках само да ви напердаша заради вкусната закуска, но вие ме засегнахте на мъжка чест и се боя, че сега ще трябва да настоявам за подобаващо удовлетворение — с или без разрешение.

— Слушайте, само да сте посмял! — изпелтечи Рейчъл и цялата пламна, когато разбра, че той иска да я целуне.

— Не се хващайте на бас, че няма да посмея — каза той и очите му злобно засвяткаха. Въпреки нейния вик, въпреки яростната й съпротива, той хвана със свободната си ръка брадичката й, вдигна я към себе си. — Е, госпожице Уайлдър, искате или не, сега ще бъдете целуната.

Погледът му беше толкова мрачен, че на Рейчъл й спря дъхът, а той я целуна диво, безмилостно. Толкова яростно, че нежната кожа на долната й устна се разкъса и тя усети вкуса на кръв, горчиво-сладък вкус на мед. Все още продължаваше отчаяно да се съпротивлява. Досега мъж не я беше целувал, поне не така и тя не бе предполагала, че изживяването е толкова разтърсващо, че ще събуди в нея чувства, за чието съществуване не беше и сънувала. Те я правеха несигурна, плашеха я, но в същото време я възбуждаха толкова силно, че с недоумение разбра, че не е в състояние да си събере ума в главата. Просто не можеше да знае, че устните на Слейд са толкова горещи и лакоми, че езикът му ще повтаря така майсторски и толкова съблазнително очертанията на нейните устни, докато я накара най-сетне да ги разтвори. Откъде можеше да знае, че езикът му ще проникне толкова нахално и безсрамно и в най-потайните кътчета на устата й, ще я накара да трепери ту от треска, ту от ужасен студ.

Объркана и уплашена от собствената си реакция, тя отново се противопостави отчаяно на устата и езика на Слейд Меверик, но усилията и бяха напразни. Той стисна безмилостно брадичката и шията й и сега тя лежеше спокойно в обятията му, вцепенена и затаила дъх след това нападение срещу всичките й сетива. Сега Слейд я целуваше по-нежно, наслаждаваше се на неволните стонове, с които, за свой ужас и срам, Рейчъл отвръщаше на целувките му.

Божичко, колко сладка е тази жена! — мислеше си той. До този миг не беше подозирал колко може да му хареса, не си беше давал сметка как е жадувал да притежава тази уста, да я научи на език по-сладък от обикновения. Устните й бяха меки и трепереха под неговите, усещаше тялото си обзето от страстно желание.

Сега Слейд вече знаеше, че се е лъгал относно характера на интереса си към Рейчъл Уайлдър. Защото той наистина я желаеше. Пръстите го сърбяха да смъкне тази нейна маска на хладно безразличие и да види какво се крие под нея. Разбираше, че ако беше възможно, щеше да я обладае сега и тук, върху покрития със сено под. Тази мисъл го възбуди още повече и той отново овладя устата й. Насърчен от мълчаливото й поощрение, плъзна свободната си ръка по шията й, а после и по-надолу, обгърна гърдата й през плата на роклята.

Рейчъл изстена, възбудена и тя от интимното докосване. Божичко, идеше й да умре сто пъти от срам, защото това докосване я унижаваше, защото на подобно нещо не би се решил никой джентълмен, а тя изпитваше вместо възмущение нещо непознато, което беше спало до този ден дълбоко в нея. То се надигаше, прекрасно и застрашително като гърмяща змия, готова за смъртоносното си ухапване и, както вече подозираше, беше също тъй смъртоносно. Въпреки, въпреки всичко някаква тъмна, предателска част от съществото й искаше да усеща пръстите му върху кожата си. При тази мисъл тих страстен стон прониза въздуха в плевнята, а тя осъзна смътно, че звукът идва от нейното гърло.