Ребека Брандуейн - Дива кръв

Рейчъл го видя през прозореца и усети, че през живота си не е изпитвала по-силен страх, отколкото в този миг пред решително крачещия бесен главорез. Коленете й се подгънаха, ръцете й станаха студени като лед. Боже милостиви! Сега се питаше, паникьосана, какво ли ще й стори и защо не се позамисли, преди да пристъпи към отмъщението. Сега щеше най-малкото да я наругае. Можеше да си позволи и да я набие. В края на краищата беше платен убиец, а не джентълмен, а тя беше съвсем сама, закриляна само от шепа деца, защото дядо й и Поук вече бяха излезли. Не, изглежда наистина си е изгубила ума, щом се осмели да поднесе такава закуска на Слейд Меверик.

Рейчъл се озърна като подгонено животно за скривалище, но не можа да намери. Не беше плашлива по природа, но при дадените обстоятелства предпазливостта не беше излишна. Реши да изтича до обора и да избяга с кобилата, преди този тип да я е награбил.

— Връщай се веднага, жено проклета! — изрева Слейд, като я видя. — Върни се, ти казвам! И да знаеш, че ще те откажа от тия твои номера, вещицо недна!

Рейчъл хукна още по-бързо, но само след миг чу зад себе си звънтенето на шпорите му. Успя в последната секунда да затръшне подире си портата на обора. Но преди да се доближи до кобилата, Слейд вече беше дръпнал с такава сила портата, че тя се блъсна с трясък в стената. На жълтеникавата светлина на пролетното слънце, застанал в рамката на портата, той заприлича на Рейчъл на същински ангел на отмъщението.

Рейчъл разбра, че няма да успее да изведе Сънфлауър от обора и се закатери с разтуптяно сърце по стълбата, опряна в балите сено. После се опита, коленичила, да издърпа стълбата след себе си, но за неин ужас Слейд вече се беше вкопчил в първите пречки, а беше толкова тежък, че Рейчъл не можеше да го отблъсне от стълбата. Опита се поне да я отдалечи от балите, но тя само леко се олюля и пак се залепи за ръба на сеновала.

Сега Рейчъл грабна една бала и я тласна с все сили надолу. Пое си дъх, когато тя се стовари право върху главата на Слейд Меверик. Изненадан, той падна на земята. Рейчъл изобщо не надникна да види дали е ранен, а веднага се вкопчи в стълбата и я заизмъква нагоре. Слейд се надигна с мъка и се хвърли върху бавно изчезващата стълба. Успя да хване долната летва и сега двамата почнаха борба за стълбата.

— Само да те докопам! — съскаше той със стиснати зъби, а очите му святкаха от гняв като същински сапфири. — Дълбоко ще съжаляваш, че ти е минало през ума да ме тровиш, вещице проклета!

Тъкмо от това се боеше Рейчъл и тя задърпа още по-упорито стълбата. Колкото и да я беше страх, заплахите на този тип отново я вбесиха и не можа да се сдържи да не му хвърли презрително:

— Не съм имала намерение да ви тровя, иначе щяхте да се стоварите мъртъв под масата. Само ви развалих закуската и не ме убеждавайте, че не си го заслужихте с хармониката снощи, невъзпитано говедо такова!

— Моля за извинение, госпойце — отвърна й саркастично Слейд. — Само се опитах да посвиря на вас и на стария Окс, та белким се поразмърда малко. Поощрението не беше излишно за вашия ухажор. Не че се хваля, но в тази област имам много по-голям опит. Трябваше само да предположа, че няма да сте ми благодарна за малката серенада в подкрепа на унилото ухажване, на което станах свидетел.

— А-а-ах, нахалнико! — изсъска Рейчъл, пламнала от яд.

Беше толкова бясна, че не усети как пусна стълбата. Слейд веднага го използува и я дръпна, а после се заизкачва със светкавична бързина. Рейчъл напразно се опита още веднъж да го блъсне, а после взе да го бомбардира отчаяно с балите сено. Той пазеше с една ръка главата си, псуваше ядно при всяко нейно попадение, но упорито продължаваше да се качва.

Рейчъл изпищя от страх, когато въпреки всичките й усилия, главата му се подаде над ръба и той се качи на сеновала. Понечи да избяга, но Слейд се нахвърли върху нея и успя да се вкопчи в бедрото й.

— Хванах ли те! — извика той победоносно, когато Рейчъл се препъна и падна на пода, покрит със сено.

— Пусни ме, проклетнико! Пусни ме! — извика тя и заудря диво във всички посоки, с надеждата да се отскубне. — Пусни ме, грубиян такъв!

Бранеше се със зъби и с нокти, но Слейд я притисна безмилостно към себе си, после умело я повали по гръб, както конникът поваля биче на родео и коленичи над нея. Рейчъл също се бранеше като тигрица със зъби и с нокти, но всичко беше напразно. На неговата сила просто не можеше да излезе насреща. След кратка борба той сграбчи двете й китки и сега държеше здраво ръцете й над главата.