Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Трогнат съм от грижите ти, госпожице Въздържание — каза той презрително. — Само че покорно благодаря. — После извади най-нахално шишето от джоба си и пое голяма глътка. — Пръждосвай се! — изкрещя той и избърса устни с ръкава. — Не желая да слушам проклетите ти проповеди, нямам нужда нито от тях, нито от идиотското ти гостоприемство. Писнало ми е и от Меверик, и от тебе. Мен ако питаш, можете да се омитате направо за ада!

С тези думи Джонатан изплющя с юздите по гърбовете на кончетата. Рейчъл едва успя да се дръпне встрани, когато те потеглиха и за малко не я оставиха под колелата. Разтреперана от яд, задето Джонатан толкова я мрази, тя тръгна към къщата. На прага затвори за миг очи и се облегна на вратата, за да се овладее, преди да влезе. После натисна дръжката и пристъпи напред.

Ева тъкмо слагаше по-малките да спят. Фремънт и Слейд седяха до огнището, пушеха и си приказваха. Гюс беше загубил повече от обикновеното в партията на дама срещу Поук. Шведът явно не можеше да се съсредоточи върху играта, защото наблюдаваше Слейд Меверик. Като видя смръщеното му чело, Рейчъл тутакси разбра, че за него Слейд е възможен претендент за ръката й. Тя се изчерви, защото до този миг изобщо не се беше замисляла за това как ще погледнат околните на нейните, наложени от обстоятелствата, отношения със Слейд Меверик. Изобщо не й беше минало през ума, че някой може да го види в ролята на неин ухажор. Подобна перспектива я обърка, защото нямаше съмнение, че ако този мъж реши да я ухажва, изобщо няма да го интересува дали отговаря, или не, на нейните изисквания, изобщо няма да се съобразява с каквито и да било норми на поведение. Рейчъл усърдно си повтаряше, че този мъж я отблъсква, но беше достатъчно честна да си признае, че всъщност едва ли е точно така. Затова твърдо реши да внимава никога да не остава с него насаме. Защото, въпреки доброто си възпитание. Слейд Меверик не беше джентълмен и принадлежеше по-скоро към категорията хора от рода на Рей Крипън. Крипън беше един от местните нехранимайковци, когото подозираше освен това и в кражби на добитък. Колкото и да обичаше децата на Бийчъм, тя не биваше да забравя, че вуйчо им е подозрителна личност и съвсем не е изключено за главата му да е определена награда.

Рейчъл не знаеше как става, но срещнеше ли погледа на Слейд, тутакси забравяше всички тези съображения и тайничко си признаваше, че през живота си не беше срещала толкова привлекателен мъж.

— Къде е Бийчъм? — попита той, като я видя да се връща сама.

— Замина си — отговори Рейчъл. — Предполагам, че отиде в града.

Слейд кимна, сякаш не беше и очаквал друго.

— Утре ще се погрижа за всичко това — каза той доста спокойно.

Въпреки тона му, Рейчъл цялата настръхна и си каза, че не би искала да е на мястото на Джонатан, когато шуреят му го намери. За да не покаже внезапния си страх, тя седна в стола-люлка и почна да плете. После си помисли, че съвсем не се държи като домакиня и подхвана разговор с Гюс, който беше отклонил втора партия дама. Но разговорът някак не потръгваше, прекъсван от дълги паузи и тя пламна от яд, като видя неприкритото хилене на Слейд. Изглежда добре се забавляваше, като гледаше колко нескопосно я ухажва Гюс и колко вяло му отвръща тя. Изпита облекчение, когато Гюс погледна джобния си часовник и реши, че му е време да си тръгва. Бързо стана да го изпрати и затвори енергично вратата зад себе си. Но само няколко мига по късно, когато Гюс й подаде ръка за лека нощ (през цялото време, откакто я ухажваше, той не беше намерил смелост да я целуне), тя чу идващи откъм къщата радостни звуци на устна хармоника и ужасно се изчерви, защото някой свиреше песничката „Жабокът станал ухажор“. Нейният дядо и Поук не свиреха на този инструмент, а децата вече спяха, следователно нахалникът можеше да е само Слейд.

Ще го убия — помисли си тя. Направо ще го застрелям. Какво си позволява!

За щастие шведът Гюс не можеше да знае старата шотландска народна песен. Въпреки това беше ужасно ядосана, на шегата на този главорез. Веднага щом Гюс си замина, тя закрачи решително към къщи с твърдото намерение да прочете на Слейд Меверик дълго конско евангелие. Но когато влезе, разтреперана от гняв, трябваше само да стисне устни, защото дядо й весело й смигна, а Поук сияеше от кеф. Причината беше, че, щом тя се появи на прага, нахалникът засвири „Сърничката обича зелената гора“, като се преструваше на всичкото отгоре, че не я вижда. Старата английска песничка направо я вбеси, защото много добре знаеше текста: