Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Семейство Бийчъм изглежда е решило да не ми оставя днес никаква работа, нали Ева? — попита Рейчъл.

— Ти ще сготвиш, лельо Рейчъл — отвърна й със смях момичето.

— Не знаех, че дядо Хегърти и Поук са гладни. — Те са винаги готови да унищожат някое прясно заклано пернато — пошегува се Рейчъл и си върза престилката.

После извади няколко плика и кутии от кухненския шкаф. Забърка с дървена лъжица тесто в пръстена паница, Омеси го, поръси го с брашно и го наряза на парчета за хлебчета. Щом ги пъхна във фурната, наряза късчета сланина, за да я позапържи, с надеждата, че след ланското нападение на скакалците сланината няма да е гранясала. Докато сланината цвъртеше върху желязната печка, тя смля кафе и го свари. После забърка тесто от царевичното брашно и го остави да втасва. Докато Ева преповиваше и хранеше бебето Тобиас, Сюзън разля донесеното от Кейлеб мляко в чашите и сложи сиропа на масата.

Най-сетне всички седнаха да закусят. За учудване на набожните деца на Индия, след като каза утринната молитва, за да благодари на всевишния за всичко, с което ги е дарил, Фремънт добави, че и тяхната усърдна работа е допринесла не малко на масата да има всичко. След това си напълниха чиниите и започнаха да се хранят с нескрит апетит. Думи почти не се разменяха. Но въпреки настъпилата тишина, Рейчъл се чувстваше безкрайно ободрена от присъствието на децата. Бяха като истинско семейство. Винаги беше съжалявала, че няма братя и сестри, или свои деца, а сега малките Бийчъм запълвала тази празнина. И те отдавна не бяха се чувствали толкова щастливи.

След закуска Рейчъл се убеди, че Ева, Сюзън и дори двегодишната Нейоми умеят и да раздигат масата, и да мият чинии. Затова облече палтото и тъй като беше загубила вчера в „Силвър Слипър“ зимната си шапка, сложи лятна. Сподели с дядо си, че иска да иде до града и да се опита да разбере дали Верн Лънди е ходил при шерифа. Фремънт знаеше, че реши ли нещо, Рейчъл не се оставя да я разубедят и затова само измърмори няколко думи за проклети идиоти, които по всяка вероятност не си знаят урока.

Въпреки че в очите й светеше любов към любимия дядо, Рейчъл му отвърна нахално, че поне що се отнася до ината, тя е наистина негова кръв. Целуна го мило по бодливата буза и си спечели още нещо измърморено После взе вярната си пушка, зареди я и излезе навън под зимното слънце, смесило в облаците най-сетне и малко светлина. Тя оседла Сънфлауър и потегли към Уйчито.

В града Рейчъл мина по широката кална главна улица, наречена Дъглас авеню, а после по моста над Голям Арканзас, водещ към Дилейно. За разлика от центъра, този квартал беше по това време на деня съвсем безлюден. Тукашните жители си отспиваха след пиянската нощ. Въпреки това слезе от коня едва след като се огледа на всички страни. Завърза коня за колеца пред „Силвър Слипър“ и понеже в Канзас кражбата на коне се наказваше със смърт, дори тук, в Дилейно можеше да не се бои, че някой вагабонтин ще й отмъкне кобилата. Сега се боеше само за собствената си сигурност. Почтена жена не престъпваше прага на кръчма. Но тъй като беше малко вероятно някой да я следи, а тя трябваше на всяка цена да разбере дали са разпратили писмо за нейното издирване, Рейчъл се реши все пак и влезе.

Колкото и да беше напрегната, не можа да не зяпне любопитно. За пръв път виждаше как изглежда кръчма. Беше доста разочарована, че освен силно повредения тезгях, няколко счупени маси и столове (състояние, за което, според нея, не беше виновна само тя) и едно вехто пиано, нямаше нищо друго. След всичко, което беше чувала, тя очакваше да види кристални полилеи, червени кадифени завеси и поне картини с голи жени. Беше очевидно, че „Силвър Слипър“ не може да се сравнява със „Спирит банк“, или с „Голдън Румс“, първокласните заведения в Уйчито.

Въпреки ранния час, Верн Лънди вече беше на крака. Рейчъл не се трогна особено от това, че той явно не беше очарован да я види. Но за нейно учудване, той я поздрави доста любезно, макар и малко кисело, след което я замоли да бъде така любезна и да му обясни повода за посещението си, а после да побърза да се омете, докато поне част от кръчмата му още си е на мястото.

— Както разбирам, идвате да се осведомите за направените снощи от вас поразии, ако мога така да се изразя. Добро намерение, понеже вчера изчезнахте яко дим, без да се извините и без да ми дадете пукната пара. Ех, сега мога ви съобщя, момиче, че всичко е уредено. И няма що да се страхувате за кожата си, понеже няма да подам оплакване, въпреки че си го заслужавахте. Още повече, че и шерифът не гори от желание да ви види. Само едно ще ви река: внимавайте тоя кретен Бийчъм да не стъпва повече тук, ясно, нали? Заради него кръчмата ми отиде по дяволите, момиче, че и най-добрата ми проститутка на всичкото отгоре. То пак добре, че, слава богу, всички жени сте кьопави в стрелбата, инак кой знае какво щеше да стане.