Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Да, трябва — изсъска заканително Слейд и присви очи. И не само защото това име принадлежи на един от най-добрите стрелци на Запада, но и защото е на твоя шурей, копеле мръсно! — Той разтърси Джонатан толкова яко, че онзи се видя с краката във въздуха. — Не ме помниш, нали? Ами нищо чудно, защото бях само на четиринайсет, когато се оженихте с Индия. Но аз много добре те помня. — Слейд замълча и изгледа презрително присвитата жалка фигура на Бийчъм, пребледнялото му лице. После продължи саркастично: — Господи! Как е могла сестра ми да издържи толкова години с тип като тебе! Това никога няма да го проумея.

— Ти си братът на Индия? — изпелтечи Джонатан и сега го обзе вече истински ужас.

— Да, кучи сине! И съм тук, за да те накарам да си платиш за всичко, което си й причинил — изсъска Слейд, а

Бийчъм усети как тръпки му полазват по гърба.

— Облечи се! — заповяда Слейд Меверик и побутна зет си. — Ще направим с конете малка разходка до дома ти.

— Сега? В тази буря? — изпъшка Джонатан и посочи дъжда, който се леете през зейналата дупка в стената. Мъчеше се да измисли, отчаян, по кой начин да се откопчи от Слейд и да избяга от града, преди шуреят му да е разбрал за смъртта на Индия.

— Да, веднага! — отвърна навъсено Слейд. — Хайде, мърдай, или искаш да те насърча? — попита той и сложи недвусмислено ръце върху дръжките на пистолетите.

— Н-не искам — поклати глава Джонатан, но само след миг грабна уплашено панталона и го обу.

Емалу тъкмо влизаше в стаята и беше чула последните реплики. Държеше в ръката си метла и оглеждаше сърдито хаоса в стаята.

— Той никъде няма да ходи — заяви тя злобно и огледа презрително Слейд, облизвайки яркочервени устни. — Дължи ми седем долара и петдесет цента и няма да мръдне оттука, преди да ги е платил.

Слейд изгледа пренебрежително мърлявата проститутка, силно гримираното й лице, тлъстото тяло, стегнато в прекалено тесен корсет.

— Той може и да не знае — каза Слейд, сочейки Джонатан, — но аз се хващам на бас, че и в добри дни не получаваш повече от три долара. — Ако искаш ги вземи, ако щеш — недей — каза кратко, извади няколко банкноти от кесията си и й ги хвърли.

Емалу се понамръщи на арогантното държане на чужденеца, още повече, че той очевидно не проявяваше никакъв интерес към нея, но грабна парите и ги натъпка между олюляващите се гърди.

— Да, ама Лънди, собственикът на тая барака, няма да мине с толкова малко — заяви тя и хвърли отровен поглед на Слейд. Той каза, че или Бийчъм, или нафуканата госпожица Уайлдър ще платят всички щети, или ще си имат неприятности. Вече е пратил да извикат шерифа, а с него няма да се оправите толкова лесно, господине, той може да ви натика в пандиза. И да ви кажа ли нещо? Ако го направи, ще мина да ви видя и да се посмея за ваша сметка.

— Ами направи го — каза Слейд, явно не твърде уплашен и отново се обърна към Бийчъм. — Предполагам, че госпожица Уайлдър е онази нахална особа, която стреля по тебе?

— Да — отговори Джонатан с разкривена гримаса. Беше си обул панталона и вече се усещаше по-смел. — Тая никаквица трябва непременно във всичко да се набърка. Ама аз ще й кажа какво мисля за нея, само да я срещна. По дяволите, не ми е ясно за каква се мисли, та си позволява да стреля по мене! Амче тя за малко да ме убие!

— Вярно — забеляза Слейд и така се ухили, че на Джонатан му полазиха тръпки по гърба. — И аз съм любопитен да разбера коя е, Бийчъм и защо смята, че трябва да се подчиняваш на заповедите й?

Джонатан облиза нервно устни, но преди да се сети за достатъчно задоволителен отговор, Емалу вече беше почнала да ругае:

— Ами че тя е високомерната ни госпойца Морална. Откакто умря Индия, тя се грижи за децата му, затова е толкова наперена. Но това не й дава никакво право да му заповядва, нали така? Нито да се държи с мене, като да съм последна никаквица. На всичкото отгоре ще ме упреква за пари, дето съм ги спечелила с тежък труд, пък и със желанието да облекча малко от малко мъката на тоя нещастник. Луда стара мома! Само да ми се изпречи на пътя, ще я гостя с някой куршум. Да не си въобразява, че в тоя град само тя знае да държи пушка!

Емалу продължи да ругае, но Слейд вече не я слушаше, зашеметен от шока и болката, която се впи, остра като нож, в сърцето му. Индия мъртва? Не, не беше възможно! Образът на млада жена с развети черни коси и весели сини очи беше стоял винаги пред него. Тя беше единствената жена, която го е обичала. Дори неговата красива, но студена майка беше все заета и нямаше време за него. Помнеше, че тя обичаше да се смее, че биваше нежна с него. Този смях и нейният парфюм бяха всъщност единственото, за което си спомняше, а също бързите й целувки и леката стъпка, с която излизаше от стаята му, вече погълната от други грижи. Майка му сякаш не беше нещо реално, а по-скоро ангел, комуто се молеше отдалеч. В разкошната къща на баща му на брега на Мисисипи, толкова огромна, че самотното малко момче си намираше безброй скривалища, в които никой не можеше да го открие, в които, всъщност, никой и не надникваше да го потърси, Индия беше единственото същество, което истински го обичаше. Колко години бяха минали, през които бе живял, сякаш чужд, за своята сестра и дори без да подозира колко зле е тя. Ако знаеше, щеше да й помогне. Сега беше яздил безброй мили по трудния път, за да настигне времето… Не, не беше възможно да е мъртва.